Децата на бежанците в България ще изучават български език в интеграционните центрове, след което ще започват обучение в български училища. Такъв план на Министерството на образованието и науката обяви министър Анелия Клисарова при отчета за първите сто дни на управлението си.

Просветното ведомство има готовност да редостави на интеграционните центрове учебници и учебни помагала за децата на бежанците, но засега няма такава заявка от тях, обясни Клисарова.

Тя обясни, че се е посъветвала с декана на катедрата по арабистика в Софийския университет, който да окаже съдействие при създаването на групи по майчин език в българските училища.

Заместник-министърът на образованието Мукаддес Налбант заяви, че по Закона за бежанците децата-бежанци, които са влезли в българската образователна система, се обучават като български граждани. „Този процес обаче започва, след като тези деца са получили статут на бежанци”, уточни Налбант.

Тя съобщи, че МОН е изпратило до всички директори на училища, чрез регионалните инспекторати по образованието, „книжка за пътя на бежанците", с която училищните общности да работят за създаването на позитивен публичен образ на бежанците.

Заместник-министърът на образованието Иван Кръстев каза, че 138 са децата в интеграционните центрове, на които трябва да им бъде организирано обучение по български език. „За това са необходими четирима преподаватели по български език, които могат
да бъдат и начални учители”, добави той.

Повече часове по български език и литература

Повече часове по български език и литература в гимназията, запазване на всички автори и малки промени в произведенията. Това искат преподавателите според първото национално проучване направено от Министерството на образованието.

В анкетата, която образователното министерство започна през август са се включили над 76% от всички преподаватели по български език и литература в страната. Учителите препоръчват промяна в списъка на произведенията, но запазване на всички български автори.

„Няма как да отпаднат автори, нали това са нашите класици и мисля, че всеки уважаващ се народ включва в програмата в училище, в задължителната подготовка текстовете на своите класици”, посочи Диана Каменова, учител по бълг. език и литература в столичното 51 СОУ.

Според някои трябва и да се увеличат часовете по български език и литература за гимназиалните класове от 3 на 7 седмично. „Това означава, че цялостната натовареност на децата ще се увеличи и сигурно ще е за сметка на други предмети. Може би трябва да търсим баланса”, беше мнението на Нели Рашева - учител по бълг. език и литература.

Проучването на министерството на образованието е етап от обновяването на учебните програми по български език и литература.

„Ние казваме „Ефективно образование с ефективни учители". Те осъзнават ... Тука са осъзнали своята роля, че могат да играят ключов фактор ... Да бъдат, да бъдат ключов фактор в обучението на нашите ученици”, обясни проф. Анелия Клисарова.

Общото мнение на учителите е, че не трябва да се пишат нови програми, а да се подобрят съществуващите.