Съставът на 44-ия български парламент в много голяма степен вече е ясен. ЦИК обяви списъка с 240-те депутати, които ще ни представляват. 15 души са се отказали да бъдат народни избраници, а 12 са влезли от две листи.
Сред тях е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който избра Пловдив пред София, за да може бившият вътрешен министър Румяна Бъчварова да бъде част от НС. Цветан Цветанов и Томислав Дончев са избрали родните Велико Търново и Габрово, Теменужка Петкова – Търговище, а спряганият за вицепремиер Владислав Горанов - София.
Евентуален нов министерски пост за Ивайло Московски пък е единственият шанс за Цецка Цачева да влезе като депутат от Плевен.
Медийният собственик и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски е избрал благоевградската листа на ДПС пред тази от Пазарджик, която традиционно до момента му е осигурявала депутатско място.
Изненадващо варненският бизнесмен и лидер на ВОЛЯ Веселин Марешки вече е депутат от столицата, какъвто е и случаят със Стефан Данаилов (БСП).
Големият български актьор няма да удари първия звънец на новия парламент, тъй като вече има по-възрастен депутат от него – журналистът Тома Томов. Най-млада е Теодора Халачева – на 25 г.
Какво ще свърши новият парламент
44-тото Народно събрание ще излъчи правителство, като въпросът е около каква програма ще се обединят партиите. Това коментираха в студиото на „Тази сутрин” социологът Юрий Асланов и председателят на Института за дясна политика Нено Димов. Те са на мнение, че гласуването преди седмица най-вече е довело до повишаване на доверието в големите партии.
„Очевидно нямаше нужда да се свикват тези предсрочни избори, това доведе до кризисно положение в българската политика”, подчерта Асланов. Според него може да има или правителство на малцинството на ГЕРБ със споразумение за подкрепа от страна на „Обединени патриоти” (както беше в предния парламент – б.р.), или да се стигне до пълномащабна коалиция с националистите.
Димов изрази мнение, че вероятно ОП ще влезе пряко във властта, защото ГЕРБ не са в изгодна позиция за правителство на малцинството, а и не може да се твърди, че подобен формат би довел до по-малка ерозия на подкрепата. „Негативът ще е спрямо начина на управление, а не спрямо начина на сформиране”, подчерта той.
Очакванията са преговорите между хората на Бойко Борисов и националистите да бъдат трудни заради програмните различия и нуждата от множество компромиси. Почти невъзможно обаче изглежда и БСП да дойде на власт – даже заедно с „Обединени патриоти” и ВОЛЯ, левицата не би могла да разчита на повече от 119 гласа.
Широка коалиция с участието на БСП и ГЕРБ за Асланов и Димов е най-лошият вариант – без никаква принципна основа и без никаква опозиция (при участие и на националистите, мнозинството би било повече достатъчно за конституционни промени). „Това би било толкова безпринципно, че окончателно би делегитимирало политическата система изцяло”, смята Асланов.
И според двамата изборите са били вот на недоверие към предната управленска конфигурация и затова всички без ГЕРБ губят подкрепа, а РБ направо са изпаднали от парламента.
„В предишния парламент почти нямаше БСП, имаше вот на недоверие към система без опозиция. (…) Силното управление на България е необходимо, а това не може да стане без силна опозиция”, категоричен беше Нено Димов.
