Всички указания, които са дадени от съда по отношение на обвинението срещу Христо Бисеров, са изпълнени. В това увери преди заседанието на ВСС главният прокурор Сотир Цацаров, след като стана ясно, че поправеният обвинителен акт е внесен в съда.
Запитан с какво е допълнен обвинителният акт, Цацаров отговори, че въпросът трябва да бъде отправен към наблюдаващия прокурор. Съдът е поставил определени изисквания, които са свързани с мотивировката на обвинителния акт и с изложението на фактическата обстановка, обясни главният прокурор.
От това, което зная и ми е докладвано, смятам, че тези указания са изпълнени. Финалната преценка обаче е на съда, отбеляза той.
Бившият заместник- председател на Народното събрание и на ДПС ще застане пред Софийския градски съд за три престъпления. Преди два месеца съдът откри нарушения в обстоятелствената част на обвинението срещу Бисеров и стопира делото. Той ще отговаря за три умишлени престъпления - за укриване на данъци в особено големи размери, нарушаване на Валутния закон, както и за това, че не е декларирал пред Сметната палата пари, вложени в швейцарска банка.
Преценката за новия проект за съдебна реформа ще бъде на народните представители, каза още пред журналисти главният прокурор Сотир Цацаров. Според него важното е, че има политически консенсус, който ражда и проекта.
Според Цацаров са необходими и промени в НПК, "но това не рефлектира върху доброто, което се получава с конституционния проект". Вярно е, че то се получи в 12 без 5, но важен е крайният резултат, коментира Цацаров.
Попитан кои трябва да бъдат най-неотложните промени в НПК Цацаров каза, че на първо място те трябва да бъдат в частта за разследването, като се ограничи формализма и се усъвършенства начина, по който започва досъдебното производство.
В частта на съдебното производство трябва да има открито предварително изслушване, на което да се решат всички предварителни въпроси и на което да бъдат изчерпани всички възражения за връщане на делото или решения на съда за връщане на делото, отбеляза главният прокурор. Според него при положение, че разпоредително заседание е минало и съдията докладчик се е запознал с делото, всяко връщане на съдебното производството от зала е необосновано.