Опозицията отново се закани да сезира Конституционния съд за Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, приет от парламента след петдневни тежки дебати.

От ДПС посочиха, че най-вероятно ще оспорят закона пред съда, но след анализ на всички текстове. Заместник-председателят на движението Христо Бисеров отбеляза, че много разпоредби са извън рамките на Конституцията и на европейското право. Той допълни, че законът няма нищо общо с европейската директива, която се обсъжда в ЕП.

Репресивен

Законът е репресивен, без средства за защита на лицата, срещу които ще бъдат насочени тези действия, коментира Бисеров и прогнозира, че структурите, създадени по закона, ще тръгнат да гонят най-лесно достъпните обекти.

Христо Бисеров, снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

В сегашния си вид законът застрашава имуществото и правата на обикновените граждани, смята Бисеров.

По думите му се предвижда създаването на тежка административна структура, която може да проверява имотното състояние на всеки български гражданин, независимо от това дали има някакво отношение към престъпни дейности.

Бисеров очерта три групи застрашени хора - в първата попадат тези, които работят в сивата икономика и доходите им не са документирани. Втората група са хората, които работят в чужбина и вкарват парите си в своите семейства, но нямат документи за тях. Третата група са тези, които се занимават с малък и среден бизнес.

В закона е заложена възможността да се създаде жестока репресивна машина на управляващата партия, която да бъде използвана в изборите, каза Христо Бисеров. Според него всички тези групи хора нямат нищо общо с престъпна дейност, могат да бъдат лесно шантажирани така, че по време на избори да не са политически активни и да не подпомагат дейността на политически опоненти.

Законът плачел за съд

обяви на рождения си ден социалистката Мая Манолова.

„Когато кроиш шапка някому, на теб ти отнасят главата. Този закон като бумеранг рано или късно ще се върне в двора на управляващите и те наистина заслужават така”, каза Мая Манолова. И според нея законът е репресивен.

Манолова изрази подозрения, че преди изборите ще бъде насочен срещу тези, които са неудобни за властта.

Ако трябва да бъдем сериозни и отговорни към българските граждани и защитата на техните права, трябва да пратим закона за отнемане на незаконно имущество в Конституционния съд, каза Манолова и уточни, че тепърва предстои въпросът да бъде обсъден в ПГ на левицата.

Според нея обаче такава нагласа има и сред депутатите от други парламентарни групи, защото законът е бил приет само с гласовете на ГЕРБ и на някои независими народни представители, декларирали принадлежност към мнозинството.

Нито Коалиция за България, нито "Атака", нито ДПС, нито Синята коалиция на практика го подкрепиха, каза Манолова.

Сините обаче обявиха, че няма да подкрепят искане до КС.

Без присъда

Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов обясни, че позицията не е продиктувана от това, че законът няма сериозни слабости и е неатакуем, а защото оспорването му ще нанесе сериозни поражения върху страната.

Да прочитаме "присъдата" на закона, преди да разберем как действа, ще бъде нелогично и вредно за страната, мотивира се Костов и допълни, че в противен случай тези, които са искали България да приеме този закон, ще останат силно разочаровани, тоест Европейският съюз.

Без притеснения

Управляващите обаче отново настояха, че няма основание законът да бъде атакуван пред съда. Депутатът от ГЕРБ и зам.-председател на Народното събрание Анастас Анастасов каза, че в самия закон - като изписване, като логика, като концепция, няма нито един противоконституционен текст. Допълни обаче, че в крайна сметка КС е този, който ще реши, ако изобщо бъде сезиран от опозицията.

Според Анастасов опасенията за репресии на изборите чрез закона са неоснователни. Той отрече, че по писмен сигнал на гражданин ще може да започне проверката на комисията за отнемане на незаконно имущество.

Анастасов припомни двете основания за проверка - повдигнато обвинение по каталог от престъпления, предвиден в закона, и уведомление от административен орган, когато има влязъл в сила административен акт. Комисията ще препраща сигналите в съответния административно-наказващ орган, така че едва когато има административен акт, ще може да започне проверката.

И посланиците доволни

Часове след приемането на закона, в Министерския съвет при премиера дойдоха посланиците на САЩ и на пет страни от Европейския съюз. Нито един не сподели опасенията на опозицията, че със закона може да се злоупотреби.

"Всеобщото схващане е, че законът е много хубаво нещо. И за Европейския съюз, и за България", коментира датският посланик Коре Янсон.

„Надявам се, че тези хора които имат скъпи вили на Черно море или карат бентлита без ясен източник на доходите си, те ще бъдат притеснени от изпълнението на този закон”, каза посланикът на САЩ Джеймс Уорлик. Той похвали също ареста на Алексей Петров и потвърдената на последна инстанция присъда за братя Галеви.

Правосъдният министър призова граждански организации да следят работата на новата комисия.

„250 хиляди лева е разумен праг, който да гарантира, че законът няма да е насочен срещу обикновените хора, а срещу извършителите на тежки престъпления и нарушения, които им гарантират облаги”, каза Ковачева