Едва един на осем българи вярва в реалната свобода на медиите. Това коментира Кристиан Шпар, ръководител на Медийната програма Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" по време на представянето на проучване на обществените нагласи, съобщава БТА.
Изводът от него е, че доверието в българските медии продължава да спада, като 65 процента от гражданите не смятат медиите за независими, а едва 12 на сто вярват убедено в свободното отразяване на събития.
Проучването за обществените нагласи към медиите е осъществено през декември м.г. чрез запитване сред 1000 българи, а за медийния мониторинг в периода от януари до декември 2015 г. агенция "Маркет Линкс" е анализирала повече от 40 000 новини от три телевизии, три онлайн медии и три вестника.
Кой е по-по-най?
През 2015 г. премиерът Бойко Борисов е най-споменаваната личност в политическото медийно отразяване, посочи изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов, който представи годишния медиен мониторинг на двете фондации.
Борисов успява да увеличи своята популярност и е споменат в 23 процента от анализираните статии и новинарски предавания, като медийният му рейтинг е 3.1, което означава, че се споменава три пъти повече в позитивна светлина, отколкото в негативна.
Президентът Росен Плевнелиев е на второ място. Позициите от 3 до 5 през 2015 г. за най-споменавани политици се заемат от Радан Кънев, Румяна Бъчварова и Христо Иванов. Предишната година това са били Сергей Станишев, Пламен Орешарски и Лютви Местан.
През 2014 г. медийният образ на Борисов и Плевнелиев е бил представен по-скоро в критична светлина, отбелязва се в мониторинга. Негативно от медиите през 2015 г. са отразени Волен Сидеров, Лютви Местан и Михаил Миков.
Тенденции
Проучването показва, че телевизията остава основен източник на информация за политическите събития, а онлайн медиите стават все по-предпочитани.
„В България няма системен натиск върху критичните журналисти, но присъстват различни видове влияние от политически фигури, медийни собственици и рекламни фирми. Несигурни трудови отношения и автоцензура ограничават медийната свобода”, каза Шпар.
Критиката към медиите постепенно започна да се възприема като естествен фон или шум, който няма капацитета да доведе до задействане на институциите и не смущава работата на медиите. Партиите сякаш останаха по-заинтересовани от липсата на промени и запазване на доста удобното за тях статукво, коментира Спасов.
Като друг основен медиен проблем през 2015 г. той открои възходa на езика на омразата в медиите.
„Картината на състоянието на медиите в България през 2015 г. остана все така мрачна, може би дори и по-мрачна от преди”, обобщи Орлин Спасов. По думите му и през миналата година не са инициирани отдавна нужните промени за подобряване на средата.
