С агресивен език или агресивна реторика не се печели дълготрайно приятелство, не се печелят и сподвижници. Това коментира в студиото на „Тази сутрин” бившият външен министър и посланик на България в Турция Стоян Сталев във връзка със скандала между Анкара и Хага.

„За жалост, големите успехи на Ердоган в икономическото и инфраструктурното развитие на Турция се забравят на фона на това, че се прекрачва една граница от страна на мярката”, коментира дипломатът във връзка с опитите на турски политици да агитират сред диаспорите в Европа за референдума в южната ни съседка на 16 април. Напрежението ескалира след изгонването на турския социален министър от Холандия и разгонването на митинг в Ротердам.

От официална Турция последваха обвинения в „нацизъм” и санкции. „Изостреният език цели от турска страна определени дивиденти. В дългосрочен план тези позитиви за Турция са много съмнителни”, отбеляза Сталев.

Според него обаче Европа е сбъркала със споразумението за имигрантите с Анкара: „Смесиха се несъвместими неща, едно е да се помага на имигрантите, помощта за имигрантите не може да се смесва с изпълнението на европейските изисквания и безвизовия режим. Мигрантският поток не е коз за членство в ЕС”. Според него сътрудничеството ЕС – Турция трябва да е по-скоро в посока митническия съюз, който е важен за южната ни съседка.

Ексминистърът отбеляза, че предстоящият референдум цели консолидиране на властта около Ердоган, но има сериозен риск за демократичните процеси: „Различното мислене е много важно за една страна, стига да не е свързано с насилие. Обществото се развива на базата на противоречия, изразени по един културен начин”.

Турция ще влияе ли на българските избори? „Много държави, не само Турция, се опитват да влияят на различни групи в България. Въпросът е в зрелостта на българското общество, на българските партии. Такова влияние винаги ще съществува, гражданите не трябва да се поддават, продължава суверенитетът да е много важен дори в интегрирана Европа. Националният суверенитет е гаранция за прозрачност на демокрацията”.