Ако тази седмица се провеждат избори за депутати в Европейския парламент, то веднага след БСП (18.9%) и ГЕРБ (18.6%) ще дойдат партия "България без цензура" със 7.7% от вота и АБВ на президента (2002 г. – 2012 г.) Георги Първанов, която би получил 7.3 на сто от гласовете. Това показват данни на социологическата агенция „Афис”.

В същото време социолозите посочват, че появилите се през последните няколко месеца формации имат относително „кух” електорален потенциал, който се дължи на медийната им популярност и разпознаваемите личности, които лансират.

Според проучването, представител в европарламента ще излъчи и ДПС (5.3%), а „Атака” ще остане под чертата с 3.8 на сто. Следват я Реформаторския блок (3.3%) и НФСБ на Валери Симеонов (2.4%).

Ако резултатите от вота през май повторят тези от проучването, страната ни ще се окаже изключение от общоевропейската тенденция за възход на националистическите партии.

Данните за нагласите на избирателите се различават доста от тези на „Алфа Рисърч”, публикувани в края на миналата седмица. Според тях, ГЕРБ води с малко под 2% на БСП, ДПС е трета политическа сила, АБВ е преди „България без цензура”, а Реформаторският блок има 5% подкрепа.

И двете изследвания обаче подкрепят тезата, че „България без цензура” привлича към себе си голяма част от традиционния електорат на „Атака”.

Гласуваме за евродепутати с мисъл за местните политици

От „Афис” посочват, че поведението на избирателите се очертава да се води изцяло от вътрешнополитическите борби и така общоевропейската проблематика и ролята на България в съюза да остане на заден план. За това говори фактът, че почти няма разлика между нагласите за избор на евродепутати и тези за евентуален избор на депутати за НС, допълват от агенцията.

Социолозите подчертават, че политизацията в обществото е изкуствено нагнетявана и това личи при преформулирането на въпроса към анкетираните – от затворен с определен набор от възможни отговори към отворен, при който респондентът назовава сам кого би подкрепил. В единия случай неотговорилите, негласуващи и колебаещи се е 28%, а в другия – цели 51%.

Вяра никому

Разочаровани от правителството са 55% (през септември миналата година те са били 46 на сто), а обнадеждени близо 19% (срещу 27% през септември). Подобни бяха и данните на агенцията на Боряна Димитрова.

С най-високо доверие се ползват Европейският съюз (45%), религиозните институции (40%), местната власт (38%), армията (36%). Но и при тях, с изключение на ЕС, недоверието надхвърля доверието.

Песимизмът има най-висок рейтинг

Изследването на „Афис” е повтаря и друго от заключенията на „Алфа Рисърч” – ставаме все по-черногледи. Почти 7 от 10 анкетирани твърдят, че България се движи в грешна посока, за един от трима животът е по-труден в сравнение с миналата година, а повече от половината българи имат песимистично очакване за своето бъдеще.

„Оптимистите бяха 53% през юни 2009, стигнаха до 35% преди изборите и сега, след 8 месеца ново управление достига 28%. С други думи, няма усещане за оттласкване от дъното”, коментират от „Афис”.

Проблемите на българина

За всеки трети пълнолетен българин най-сериозен е проблемът с безработицата, за по 14% са бедността и икономическата криза, а след тях остават здравеопазването, корупцията и пенсиите.