Ако допреди няколко месеца кабинетът имаше по-широка социална база и в малките градове, и в селата, сега тя остава основно в селата. Въпреки обикновено по-оптимистичния край на зимния период, в края на февруари правителството бележи нов спад на доверието (до 18%) и респективно, ръст на негативните оценки (до 53%).

Това показват данните на „Алфа Рисърч” за обществените нагласи през февруари 2014 г. От социологическата агенция коментират, че резултатите им показват ерозия на доверието към политическата класа, усещане за безизходица и дълбок скептицизъм към способността на политическите сили за промяна на ситуацията в страната.

Много ниско (15%) е и равнището на оптимизъм за развитието на страната, а това е важен показател за посоката на обществените настроения и политическите процеси.

Под средния е оптимизмът както сред частните собственици и хората на високи ръководни позиции, така и сред най-ниско платените работници и безработните. 20% достига оптимизмът единствено сред възрастните хора и живущите на село.

Извън основните причини за спада на подкрепата към властта – безработицата и ниските доходи – ерозията се ускорява и от радикализирането на „България без цензура“, чиито избиратели идват в голямата си част от малките градове, посочват от „Алфа Рисърч”.

Така, към момента, извън традиционно критичните към кабинета десни и дясно-центристки избиратели, се прибавят тези на движението на Н.Бареков (само 6% от тях имат доверие на кабинета) и негласуващите (5.5% доверие към кабинета).

Февруари бележи пореден ръст на скептицизма към политическата класа и така, въпреки убеждението на мнозинството от хората, че е важно да се гласува на предстоящите през май евроизбори, едва 46% са сигурни за коя политическа сила ще дадат своя глас. Това прави трудни прогнозите за изборите, тъй като е възможна по-значима динамика на нагласите.

С 9 на сто доверие и 65 на сто недоверие парламентът носи много повече негативи, отколкото позитиви на участващите в него политически сили. 63% от хората заявяват, че е по-добре да се отиде на нови избори, отколкото да се продължава работа по досегашния начин.

Какви евроизбори се очертават?

„Алфа Рисърч” отчита лека преднина на ГЕРБ срещу БСП (16.9% срещу 15.1%), но очаква изключително оспорвана битка за първото място. Рейтингите на Бойко Борисов (21.5%) и Сергей Станишев (19.1%) също са близки, както и подкрепата им вътре в техните партии.

На този фон, ДПС запазва традиционните си избиратели и дори засилва мобилизацията им - до 6.9% подкрепа, след като изведе на преден план етническата проблематика. На този фон, председателят на движението Лютви Местан вече е неодобряван от 74% от анкетираните, което го нарежда на второ място след Волен Сидеров.

Веднага след ДПС са три формации, които ще водят люта битка за вкарването на евродепутат - АБВ (6.1%), „България без цензура“ (5.5%) и Реформаторския блок (5%).

При тези резултати, съотношението на силите би било 6:5:3:1:1:1.

Кой кого подкрепя?

Избирателите на АБВ продължават да идват основно от периферията на БСП и от центристки формации. След рестарта на движението, Георги Първанов губи 9% от личния си рейтинг, но въпреки това остава сред политиците с относително най-високо одобрение (21.2%).

Основната електорална трудност пред Реформаторския блок е „спояването“ между традиционните десни и центристките избиратели. Ако тази личностна и психологическа бариера не бъде преодоляна, блокът трудно би постигнал по-голям ръст.

Ръстът на избиратели към „Българя без цензура“ идва основно от по-малките населени места и някои областни градове. Мъжете силно преобладават над жените, както и възрастовите групи 18-30г. и 50-60г. Обща черта е по-ниското образование и социален статус, недоверието към политиците и политиката, радикалните настроения за „наказание на всички“.

Значителна част от бившите избиратели на „Атака”, както и малки групи от ГЕРБ и ДБГ преминават към новата формация. Подобно на останалите политици, лидерът Н.Бареков е твърде противоречиво приет в обществото – 11.3% одобрение ( ръст от 1% в личния рейтинг), но и 57.8% неодобрение.

България иска референдум и след Кодекса на Манолова

Преобладаваща част от българското общество (54%) подкрепя инициативата на президента за провеждане на референдум по въпроси на изборното законодателство, посочват от „Алфа Рисърч” и допълват, че положителната нагласа доминира във всички социално-демографски слоеве, независимо от социалния и материален статус на избирателите.

Подкрепа за идеята дават и симпатизантите на БСП (45% одобрение срещу 30% неодобрение). Делът на противниците е 15%. Около една трета, предимно най-младите възрастови групи, не изразяват мнение по въпроса.

Желанието на избирателите за по-радикални промени в изборното законодателство е съпроводено от настояване този въпрос да не се отлага във времето. 44% предпочитат референдумът да се проведе заедно с предстоящите евроизбори, 17% са за изтеглянето му за по-късен период.

Най-сериозна интрига към момента се очертава по въпроса за задължителното гласуване. Поляризацията по него е изключително силна – 44% заявяват, че биха подкрепили въвеждането му, срещу 35%, които го отхвърлят.