2014 г. бе една от най-бурните политически години в най-новата ни история. Вододелът беше оттеглянето на премиера Пламен Орешарски на 23 юли. Всъщност, би могло да се каже, че изпращаме годината на оставката.
Управлението се смени предсрочно, но с ясен жълт картон на избирателите. Активността на предсрочния вот беше едва 48.7 процента.
Това означава, че до урните са отишли малко над 3.5 милиона души. Те гласуваха доверие на стари и нови политически формации. Така в 43-ия парламент има цели 8 парламентарни групи.
Загражденията са излишни. На този етап
Кабинетът на БСП и ДПС имаше кратък живот и си отиде под натиска на безпрецедентни граждански протести.
Всички помним колко сладка беше свободата на дните и нощите по жълтите павета. За година и четири месеца протестиращите извървяха 416 пъти централните софийски улици.
Заграждения пазеха Народното събрание от протестиращите. МВР дори плати наем на частна охранителна фирма за тях. Малко след последния звънец на 42-то Народно събрание, загражденията се оказаха ненужни.
Протестите впечатлиха дори Холивуд. Фотографът Стефан Стефанов улови сълзите на 16-годишно момиче, което държи за раменете служител на реда през лятото на 2013 г. Година по-късно снимката стана част от филма "Пазителят".
Как стигнахме до тук?
На 25 май 2014 г. ГЕРБ спечели евроизборите, а БСП и ДПС получиха почти равни резултати. Делян Пеевски се оттегли от евродепутатското си място, но не отговори на най-важния въпрос – кой го е предложил за шеф на ДАНС.
В началото на юни БСП се обяви за нови избори, а Станишев и Местан не скриха, че коалицията им е трудно поправима грешка, въпреки че доскоро се целуваха на проправителствен митинг.
Пламен Орешарски остана само 421 дни на поста премиер. Когато напусна Министерския съвет, той загърби 20 годишното си присъствие на българската политическа сцена и заяви, че никога повече няма да се върне.
Неговото правителство оцеля в цели пет вота на недоверие и би рекорда на най-кратко управлявалото през последните 25 години.
