Походът на Веселин Марешки към властта е упорит и колоритен. От първите му опити за кметския стол във Варна, през президентските избори, до днешният вот, всичко, което варненският бизнесмен не би включил в кампанията си разказва Вяра Деянова.
Пътят към София на Веселин Марешки минава през всичко това – раздаване на банкноти, евтини лекарства, дебати с обвинения, каквито рядко се чуват.
Още през 2007 г. бизнесменът реши да се бори за кметското място във Варна със средства, които не са нови, но обикновено са апокрифни.
От уважение към учителите в града, в разгара на голяма стачка за по-високи заплати в образованието, Марешки хвърли мост от финикийски знаци, за да свърже изборите и протеста.
И така между блистерите и банкнотите до изборите през 2011 г.. рекордният брой застъпници за Марешки белязаха кметския вот във Варна, а балотажът между него и Кирил Йорданов имаше дълго ехо.
Господин Марешки не спечели и тези избори, но остана в медийното полезрение. Най-вече заради малката си спретната къщурка на плажа Кабакум, издигната на брега на морето, буквално.
Между изборите Марешки участва в сбиване пред варненска пицария, замисли референдум и буквално прелетя към кандидат-президентската надпревара.
И на тези избори се размина с победа, но с преименуваната му партия на „Воля" желанието за участие във властта го доведе до предсрочните парламентарни избори, а щедростта си преля в гориво.
В навечерието на вота в София, в квартал „Люлин”, отвори най-голямата бензиностанция на Балканите, с евтино гориво.
Обяснението на Марешки беше кратко: „Аз не съм алхимик, аз съм краен клиент".
ГДБОП започна проверки на рафинериите, от които Марешки зарежда. А дали лоу кост горивото този път ще изстреля „Воля-та” му в изпълнителната власт, ще е ясно съвсем скоро.
