Проф. Александър Лилов, емблематична фигура за Българската социалистическа партия, почина на 79-годишна възраст, съобщиха от „Позитано” 20 пред БГНЕС.
Дългогодишен член на ръководството на БКП, БСП и депутат, Лилов бе първият лидер на левицата след свалянето на Тодор Живков.
След 1989 г. той е сочен за „Стратега" на БСП, тъй като предлага курса към социалдемократизиране на БКП.
Александър Лилов е роден е през 1933 г. във видинското село Граничак. Завършва българска филология в Софийския университет през 1962 г. След това завършва аспирантура в Академията за обществени науки към ЦК на КПСС през 1969 г. От 1975 г. е научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, защитава докторат през 1981 г.
Той е българският депутат с най-голям стаж като народен представител – бил е депутат в 4-то, 6-ото, 7-ото и 8-ото Народно събрание до 10 ноември 1989 г. От 1990 до 2001 г. е депутат в 7-ото Велико народно събрание, в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание от листата на БСП.
От 1971 г. е в ръководството на БКП и до 1979 г. става вторият по сила в партията. Лилов е секретар на Централния комитет на БКП от 13 юли 1972 г. до 28 септември 1983 г. и член на Политбюро от 3 юли 1974 г. до 28 септември 1983 г., както и на Държавния съвет на НРБ от 1976 до 1983 г.
През 1983 г. е отстранен от ръководството с остра критика на Тодор Живков заради отдалеченост от реалния живот и липсата на интерес към икономическите проблеми.
Назначен е за директор на Института за съвременни социални теории. Считан е за един от най-приближените на Людмила Живкова, която почина през 1981 г.
По време на свалянето Тодор Живков, Лилов се намира във Великобритания, но се връща в България. На 8 декември 1989 г. той е включен в новото ръководство на БКП, избрано след 10 ноември 1989 г.
По негова инициатива БКП отрича Възродителния процес, в следствие на което е дадено право на българските мюсюлмани да си върнат имената. Участва в работата на Кръглата маса.
Председател е на Висшия партиен съвет на БСП в периода 1990 – 1991 г., член на Висшия съвет на БСП. От 1993 г. е ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП.
Автор е на много книги и научни изследвания в областта на политиката, естетиката и други.
