Голяма част от студентите у нас не стигат до диплома за висше образование. Това сочат данните на Националната карта на висшето образование в Република България.
От 2012 г. насам успелите да получат диплома за бакалавър са под 50 на сто спрямо постъпилите в първи курс студенти.
Тази тенденция е особено видима в 8 специалности, сред които биотехнологии, машинно инженерство и различни филологии.
Близо 29% от приетите в бакалавърска програма отпадат още преди да стане време за дипломна работа или държавен изпит. Един от петима се е отказал още до втори курс.
По-малък е делът на отпадналите след прием за магистърска квалификация, според данните от Министерството на образованието и науката – те са около 25 на сто.
Къде учат студентите
Според картата най-много университети – 27, има в Югозападния район и София.
На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища, а други три действат чрез филиали.
"Карта на висшето образование" - възможно решение на проблема?
"Дисперсни системи в химичните технологии". В тази специалност учат Тюркян Арнаудова и само още едно момиче.
„Специалността е много интересна, но е много трудна и може би затова е малко желанието да се учи“, споделя Тюркян.
Още преди да станат бакалаври голяма част от колегите ѝсъщо са се отказали. От 11 души само шестима са завършили четвърти семестър.
Университетите в страната ни имат възможност да обучават 407 хиляди студенти. В момента броят им е едва 216 хиляди. Това сочат данните на "Националната карта на висшето образование".
„Примерно 12-14 студенти, но трети курс стигат до 5-6. Според нас това се дължи на лошата материална база, на лошите условия на работим, недобро отношение към студентите“, казва университетският преподавател проф. Лилия Вълчева.
Засега картата е само проект и чака одобрение.
„Тя очертава дефицитите, показва с данни къде сме – къде има предлагане на висше образование, къде липсва такова“, коментира служебният образователен министър Николай Денков.
Решенията се очакват от политиците. Нужно е и да се изгради връзка между университетите и бизнеса.
„Най-големият плюс в събраната информация е именно да ни покаже къде трябва да концентрираме усилията си“, казва Гергана Андреева от Българска асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика.
Докато се обсъжда картата, експертите настояват за спешни мерки:
„Проблем, който се очертава е не толкова броят на висшите училища, а как са разпределени. Тази концентрация в София и областта, там са най-голям брой обучаващи се, най0голям брой училища, обезлюдяват се районите“, смята проф. Вълчева.
Картата ще се актуализира всяка година и ще се използва при определянето на приема на студенти.
