По-малко българи трупат лоши дългове, но за сметка на това затъват с по-големи суми.
В последните две години колекторите отчитат почти двоен ръст в средния размер на просрочeните задължения. Най-често оптимизмът за доходите се разминава с реалността при младите хора.
Според събирачите на дългове в профила на длъжника попадат основно мъже до 30 години - все по-често с висше образование и на първа постоянна работа.
Средното просрочено задължение е 912 лева. Бавят се основно вноски към банки, пропускат се сметки и изплащане устройства към телекомите. Завръщат се и бързите кредити.
"Лошите платци" в последната година са били най-много в Благоевград и Стара Загора. Сред длъжниците е и Радослав Йорданов - студент на 25 години, който вече се опарил с бърз кредит за техника.
„Не бях запознат добре с лихвите и сумата, която върнах, беше доста по-голяма”, признава той.
Сега отново изплаща кредит - за телефон. „За да си купиш скъп тел или телевизор, трябва да имаш някакви събрани пари, а в днешно време с тези сравнително ниски заплати не можем да си го позволим и трябва да си вземем кредит”, отбелязва Радослав.
Според кредитни консултанти обаче това е първата стъпка към спиралата от дългове. А първата заплата е между 500 и 800 лева.
“Aко приемем, че младият човек получава заплата от 650 лева, то най-добре е той изобщо да не ползва кредити. За съжаление, животът не е евтин и 650 лева е сума, която е на ръба на възможността да покрие всичките ви месечни разходи”, посочва кредитният консултант Тихомир Тошев.
В много от случаите при събирач на дългове се попада още с първата просрочена вноска. Все пак броят на длъжниците, особено на по-възрастните, намалява - вече опарили се, те са предпазливи.
„Младите хора все пак са оптимисти, вярват в своето добро бъдеще и, за съжаление, техните сметки невинаги излизат, но както се казва, животът е пред тях, за да се научат", заяви Райна Миткова от Асоциацията на колекторските агенции.
Всяка просрочена вноска обаче води до влошаване на кредитното досие на клиента за 5 години напред.
Студената зима също се е отразила на лошите дългове - колекторските агенции отчитат 10% ръст на забавените плащания през януари и февруари спрямо миналата година.
