Плевнелиев: Пречките пред България за Шенген са политически, не технически

Пречките пред членството на България в Шенген са политически, а не технически, защото техническата подготовка многократно е получавала високи оценки от европейските партньори. Такъв коментар направи президентът Росен Плевнелиев след срещата с хърватския си колега Иво Йосипович.

„В България тълкуваме отлагането на приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство по-скоро като политически, отколкото като технически въпрос. Технически, очевидно за всички, включително за ЕК, която многократно категорично се произнесе след направените инспекции в България, е видно, че ние сме готови и работим ефективно и бих казал много по-добре отколкото други държави на границите си”, допълни българският държавен глава.

Той припомни, че България е приела компромисен вариант, който е двуфазен – първо въздушните и морските граници, а по-късно и сухопътните граници и допълни, че страната ни очаква скоростно решение. „Тук става въпрос не само за политиката на една или друга държава, става дума за голямата политика в ЕС. Голямата политика трябва да бъде политиката на европейската отговорност и солидарност. Когато държава като България е действала отговорно, инвестирала е стотици милиони и пази ефективно шенгенските си граници, тя би следвало да очаква европейската солидарност. Защото ние търпим и сериозни икономически загуби поради това разкрачено положение, в което се намираме", изтъкна Плевнелиев.

Той допълни, че за България е важно да се интегрира в Шенгенската зона, за да може бизнесмени, туристи и посетители да се движат свободно навсякъде с една виза.

12 столетия отношения с Хърватия

Росен Плевнелиев посочи, че отношенията между България и Хърватия имат 12-вековна история, а днес, като членки на ЕС и на НАТО двете държави споделят общи ценности и приоритети.

„Географската ни близост и активният политически диалог допринасят за задълбочаване на приятелството и двустранното сътрудничество", заяви Плевнелиев и подчерта, че за България е изключителна чест, че първото посещение на президента на Хърватия след приемането й за пълноправен член на ЕС е именно в България.

По думите му, приятелството и политическият диалог трябва да се използват за насърчаване на бизнеса и по-активно сътрудничество на всички нива.

Двамата държавни глави са обсъдили всички възможности за свързаност и интеграция – развитие на жп мрежи, въздушни връзки, магистрали, енергийни системи, газопроводи и интерконектори.

Плевнелиев посочи като приоритети за двете страни развитието на Коридор №10, общите проекти по Дунавската стратегия в периода 2014-2020, проекта по пътя на римските императори, където има подписано споразумение за сътрудничество.

Двамата президенти са обсъдили още енергийните проекти и са споделили мнението, че програмите за енергийна ефективност, енергийна либерализация и енергийна диверсификация могат да гарантират на гражданите и бизнеса поносими и конкурентни цени и да създадат нова икономическа перспектива в региона.

„Така както държавите от Вишеградската четворка успяха да постигнат пълна енергийна свързаност, която доведе до просперитет и препозициониране на много инвестиции, така и ние трябва да постигнем същото – свързаност между всички мрежи в региона", каза българският държавен глава.

Обща стратегия

По думите на българския президент, че България и Хърватия се подкрепят взаимно и безусловно по пътя към членство в Шенгенската зона.

„Споделяме заедно общото разбиране за европейската перспектива на държавите от Западните Балкани. Регионалната стабилност, добросъседските отношения, европейското бъдеще за всяка страна от Югоизточна Европа и подкрепата на България и Хърватия за реформите на държавите от региона по пътя им към ЕС", каза Плевнелиев.

Хърватският му колега Иво Йосипович потвърди, че стратегическите интереси на България и Хърватия напълно съвпадат.

„Не можем да подминаваме обаче факта, че и двете държави в икономически план са една стъпка по-назад от останалите държави членки на ЕС. Но именно днешната криза, която всички усещаме, засилва нашето желание тези разлики постепенно да бъдат преодолявани и в близко бъдеще да се изравним по тези показатели. ЕС разполага с достатъчно механизми, чрез които да елиминира тези разлики и да подпомага страните, които са по-назад в икономическото си развитие, да достигнат общото равнище. В действителност обаче няма да има достатъчно инвеститори в този регион, ако не направим икономиките си съвместими с европейската", заяви Йосипович.