Цветелина Топалска работи в круизна компания и се прибира у нас за кратко. Последния път вижда нещо, което я държи будна денонощия.
"Те бяха там под навеса. Аз гледам кашони, стари юргани, тя в инвалидната количка и им казвам приберете се вкъщи, защото вече става тъмно и е студено. И баба се обърна и се разплака и вика "Ама ние си нямаме къща.", разказва тя.
Жената носи пари и храна на бездомниците в продължение на месец. 68-годишната Ана е на улицата от година. Там среща 67-годишния Тодор, който също е бездомен. Оттогава са неразделни.
От няколко дни бездомниците живеят в квартира осигурена от Цветелина: "Те просто нищо не искаха. Те реално си стояха така в ъгъла и само гледаха."
Каузата й обединява енориите на католическата и евангелската методистка църква, които пък сменят счупената инвалидна количка на Ани с нова.
Цветелина заедно със социалните търси трайно решение за възрастните. А дотогава те са нейна грижа.
