Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристига в България за официалното одобрение на Плана за възстановяване и развитие. Той е на обща стойност около 13 милиарда и 520 милиона лева. Първият финансов транш ще е тази есен.

Част от проектите включват 10 000 проекта за възобновяеми енергийни източници върху жилищни сгради, десетки нови влакове и създаване на градски железници, специализирани класни стаи за наука и технически предмети, запазване на централите в Маришкия басейн, дигитализация на правосъдие и здравеопазване, реформиране на системата 112 и създаване на звено с медицински хеликоптери.

Предвиден е механизъм за контрол над главния прокурор. Това ще става със съдия, който временно ще е в ролята на разследващ прокурор, обяви премиерът Кирил Петков.

Премиерът Кирил Петков е категоричен - това е „добър и работещ план”. Бивши членове на служебното правителство обаче твърдят, че в документа са включени високорискови и много скъпи проекти, които първоначално са били отхвърлени, но сега се появяват отново.

Премиерът благодари на министрите за свършеното по плана. „Можем всички да се поздравим, че България има един много добър, работещ план и очакваме днес в края на деня и в утрешния ден ЕК да ни го предаде финализиран”, каза Кирил Петков по-рано.

Експерти разкритикуваха плана за това, че вместо инвестиции във високотехнологични решения, правителството, например, планира милиони за държавен телеком с приоритет скоростен интернет в администрацията.

„Времето на държавните телекоми в Европа отдавна отшумя и връщането обратно на този модел е нецелесъобразен, защото държавата не може да бъде конкурент на един толкова развит пазар“, каза Андреана Атанасова, бивш зам.-министър на транспорта и съобщенията.

Потърсихме за коментар министерство на електронното управление. От там ни прехвърлиха към министертство на транспорта и съобщенията. Обясниха, че изграждането на дигиталната свързаност е в компетенциите на новото министерство. Отговорът дойде от финансовия министър. 

„Няма държавен телеком за интернет. Това, което има е държавата полага е ширколентов достъп до всички отдалечени места, до които бизнесът не полага тъй като няма достатъчно потребители”, обясни Асен Василев.
Бивши партньори в служебното правителство разкритикуваха това, че проект, първоначално отхвърлен като високорисков, се появява в окончателния план. Това е мегазавод за батерии, който ще струва близо 2 милиарда лева или 10% от общия финансов ресурс. 

Според правителството това е един от начините да се гарантира енергийната сигурност на България.
Според опозицията, планът е закъснял и все още детайли по него не са публикувани.

„За мен ще бъде изключително любопитно, ако представителя на ЕК изрази позицията, че одобрява план, който никой в България не го е виждал“, каза Томислав Дончев от опозицията.

Финансовият министър увери, че още от утре може да се започне работа по проекти със собствено финансиране.

В държавния бюджет за 2022 вече е заложен ресурс за изпълнение на част от проектите по плана до окончателното му одобрение в Съвета на Европейския съюз и до пристигането на първите европари. 

По регламент след одобрението на Комисията, Планът трябва да мине и през Съвета на ЕС. Чака се максимум 4 седмици. После България трябва да направи заявка за първи транш. Следва ново одобрение от Брюксел.

Първите пари могат да бъдат получени през втората половина на тази година. От нас зависи кога и как ще ги поискаме. Крайната дата за завършване на проектите е 2026г.

2038 година остава ключова, заради преустановяването на работа на въглищните централи. Решението е от национална компетентност, но трябва да е съобразено с европейските препоръки за декарбонизация, припомня Брюксел.

Комисията е удовлетворена от българските предложения за борба с корупцията, твърди източник от Брюксел. Увеличаването на отчетността на главния прокурор е правно оправдана, преценява Комисията.

Оценката за българския план идва в безпрецедентен момент за ЕС - за първи път ЕК се готви да спре пари – става въпрос за Унгария заради проблеми с правовата държава.

Предупреждението е към всички – оценката за върховенство на закона ще се прави всяка година и европейските фондове ще зависят от нея.