Ако сте чели приказката за новите дрехи на царя, знаете, че в нея героят е едно дете. Докато възрастните хвалят владетеля за лъскавите му и прекрасни одежди, детето казва, че всъщност царят е гол.

В наши дни тази приказка има свое лице. През октомври едно 15-годишно момиче написа писмо до министъра на финансите, възмутено от новината, че пенсионерите в Гърция взимат по 400 евро коледен подарък, а у нас възрастните бедстват с по 150 лева на месец. Момичето попита как е възможно това.

И написа: „Да се строят електрически централи и да се канят американски звезди за по 300 000 хил. лв. може, но да се помогне на нашите деца и родителите - не. Отчаяна съм. Обичам България, обичам родината си, но не обичам страната си."

Писмото взриви социалната мрежа. И всички останаха изненадани, че е критично и не е анонимно.
„Не го възприемам толкова като героизъм. По-скоро изразих мнението си. Имаше отзвук, защото не чак толкова много млади хора го правят”, казва Марина.

Срещаме ви с автора - Марина Сидерова, родена през 1997-а година, деветокласничка в Езиковата гимназия в Пловдив. „Да, учат ни да задаваме въпроси, учат ни да се аргументираме, учат ни да изразяваме мнението си. В час по психология например, точно това правим в момента - изразяваме мнението си и се учим да даваме правилни аргументи, които да го доказват”, убеждава ни Марина.
Нейното писмо, освен отзвук, е получило от отговор от т. наречения адресат.

Финансовият министър й се обадил лично, за да и обясни защо българските пенсионери са бедни, а гръцките - не. Отговорите не я удовлетворили, но ги приела за верни.”Той ми каза, че в бъдеще България върви на горе и ще се оправи, но просто за сега ще трябва да стиснем зъби още няколко години”.

Вълната на славата учи деветокласничката на един от болезнените ефекти от публичността- анонимните коментари в интернет, завистта и омаловажаването на постигнатото.

„Притеснявах се как ще реагират съучениците, защото прочетох доста негативни коментари, че съм написала писмото, за да едва ли не да добия слава, аз не мисля, че ако искам да бъда известна това ще е начинът да го постигна и се изненадах от това”, обяснява ученичката. Казва и че е наранена от негативните коментари, защото като директен и искрен човек, приема повечето неща лично.

Приятелите и учителите на Марина обаче я подкрепят. Гордеят се, че е изразила себе си по талантлив начин. „Всички казаха браво на това дете, че си задава въпроса. Ако трябва този въпрос да го зададе след няколко години, може би в друг вариант ще го зададе, пак ще пита, но мислещите хора се развиват и търсят решения, това е важното”, коментира учителката по философия.

За преподавателката по литература радостта е още по-голяма: „Не се изненадах, че Марина е написала подобно нещо, понеже тя е много алтернативна като мислене, много свежа, много смела в желанието си за себеизразяване, никога не се е тревожела, не се е притеснявала, иска да се себеизрази”, казва учителката.
За съучениците Марина е пример. „Излиза, че сме едни мишки, които си стоим вкъщи и не смеем да се опълчим срещу това, което се случва, даже и да не сме съгласни с него, което е тъжно”, казва момче от класа. Една от близките приятелки на момичето допълва:”Възхищавам й се заради факта, че го направи пред такава голяма аудитория”.

Марина разказва, че майка й била неин първи читател и критик. „Каза, че има някои недостатъци, но се радва, че изразявам мнението си, че не се сливам с тълпата и мисля по по-различен начин”. За да е такъв човек, Марина казва, че има на кого да подражава – родителите й винаги са казвали мнението си гласно. „Мисля, че това е правилно. Не трябва да таим в себе си това, което не ни харесва, и трябва да сме искрени с хората, да им казваме право в очите”, обяснява философията си 15-годишното момиче.

Майка й наистина я подкрепя и е категорична, че Марина сама взима решенията за изявите си. „В крайна сметка това е едно 15-годишно момиче, което не е съгласно с нещата, които се случват около нея и аз като родител винаги съм я подкрепяла да споделя мнението си и да казва нещата, с които не е съгласна, защото това е начинът да се развива. Важно е човек да опита, значи ако се отказва, преди да е опитал, няма как да успее”, казва Ирина Сидерова, майката на Марина.

Освен, че е отличничка, Марина пее хубаво и има още една страст - спортът триатлон - плуване, бягане и колоездене. Ако се съди по медалите, Марина не е за подценяване. „Нямам някой любим, може би това - първият медал от триатлона в Пловдив, който преди е бил така доста популярен спорт в Пловдив, в последствие клуба е бил затворен и миналата година за първи път от доста години се проведе състезание на гребната база”.

Марина уточнява, че тичането е силната й страна. На дълги разстояния.

А по пътя обещава да продължи да пише. Защото така се чувства разбрана.

Успех!