Президентът на България (1997-2002 година) Петър Стоянов призна пред bTV, че му е оказван външен натиск „от нашите днешни най-близки приятели” (НАТО и Европейския съюз – бел. ред.) да даде мандата за главен прокурор на БСП. Тогава Висшият съдебен съвет беше избрал за първи обвинител в държавата Бойко Рашков, но Стоянов върна неговия избор, за да могат новите управляващи да наложат кандидатурата на Никола Филчев.
Сред западните съюзници се появили притеснения, че държавният глава не може да започне собствения си мандат, нарушавайки конституцията по този начин. Стоянов призна за „късен разговор” тогава с всички посланици, които били доброжелателно настроени и загрижени към България. „Това беше разговор между приятелски настроени хора. Те бяха коректни да кажат, че решението е мое като президент”, обясни той.
По думите му обаче ситуацията в съдебната система по онова време е несравнима с тази в момента, визирайки казуса „Марковска”: „Кризата на 4 февруари беше несравнима с днешната ситуация. България беше не само на ръба на гражданска война, но беше в условията на политическа криза, на икономическа криза, имаше нужда от спасяване. Това е най-тежкият миг в живота ми. Истина е, че тогава никой не ме упрекна, на никой не му беше до това. Всички въздъхнаха с облекчени, след като БСП се отказа от мандата”.
Стоянов отказа да коментира как би постъпил в ситуацията, в която бе поставен настоящият държавен глава, тъй като „не можеш да влезеш в кожата на един действаш президент”. Според него обаче, ако председателят на Конституционния съд Евгени Танчев е бил подготвен за възможните хипотези и ако не е настъпила паника след излизането на Плевнелиев, клетвата на Марковска е можела да продължи.
„България в момента най-малко има нужда от подобни скандали, дори Венета Марковска да не е виновна. Виновен или не, в този случай човек на толкова висока позиция си струва да направи крачка назад, за да не уврежда държавната тъкан”, коментира още Стоянов.
По думите му през последните години в съдебната система се наблюдава един деморализиращ ефект, подобно на ситуацията в църквата. „Трябва да приемем, че имащите късмет европейски народи имат вяра, а ние имаме свещеници и свещоливници. Без вярата, която да бъде фундамент, не може да постигнем нито един успех”, е мнението на президента по другия актуален въпрос в страната от последните седмици.
На тема СДС, което липсва в социологическите проучвания като политически фактор, Стоянов остана твърдо зад партията и обяви, че новото й ръководство е в състояние да се справи, но се изисква максимум почтеност и отдаденост.
