Европейската комисия има 43 забележки по българския План за възстановяване и устойчивост. Основните са два - за сектор енергетика и в сферата на върховенството на закона.
Това обясни на депутатите вицепремиерът Атанас Пеканов в отговор на въпрос по отношение на очакваните 12 млрд. лв. от Брюксел. От парламентарната трибуна той даде подробности по темата.
Пеканов обясни, че част от очакванията са свързани с реформата в Българския енергиен холдинг. Той обаче уточни, че това е въпрос, по който служебното правителство не може да поеме ангажимент в настоящия момент.
По отношение на върховенството на закона, ЕК поставя въпроса за лицето, което се очаква да разследва главния прокурор, посочи вицепремиерът. Той каза, че във връзка с критиката за отчетността на главния прокурор, от Министерството на правосъдието вече са предложили механизъм.
"Имаме наши червени линии. ЕК иска още реформи, но служебният кабинет не може да ги приеме. Ние защитаваме позицията на страната по отношение върховенство на закона. Свършиха добра работа от Министерството на правосъдието предложиха механизъм как да се адресира липсата на отчетност на главния прокурор и как да се избира лицето, което може да го разследва", заяви Пеканов.
Атанас Пеканов отбеляза, че по плана има 57 проекта и предвидени 46 реформи. Той призова депутатите да не се концентрират върху конкретното число забележки, защото, по думите му, да има забележки и последваща дискусия е нормален процес.
България получава всяка година препоръки от ЕК, аргументира се Пеканов. Той увери, че страната ни ще защити своите позиции в Брюксел, а министерствата работят за изчистване на всички поставени въпроси.
