Ден като всички останали. Отиваш на работа потънал в мисли. Качваш в претъпкания автобус, обаче там – изненада! От уредбата звучи „Петкольо капитанине! Петкольо, капитане!”. Това е наистина изненадващо на фона на обичайната музика, която звучи от комерсиалните радиа – или по-лошия случай на кючеци и чалга до дупка. Следващото парче е прочит на „История Славянобългарская”, а по-натам репертоарът се допълва от песента за Райна Княгиня и още, и още.

Героят, който пуска тези песни в автобуса, е неговият шофьор Илия Ранев. Линията е 120 от жк. Левски Г до Зоопарка – линия дълга около час и 20 минути. Този кръг той прави по няколко пъти на ден за около 8.00 часа, всеки ден. И не му омръзва, не само, защото обича работата си, но и защото има любим музикален съпровод – на патриотични български песни.

Илия е шофьор на автобус вече 28 години. Започнал едва на 21. Всички в семейството му били шофьори - станал и той. Илия е от тази рядка порода българи - родолюбци. Милее за всичко българско и родно, но без да се оплаква. Казва, че не разбира и от политика. И не харесва мрънкащи хора.

„Тази работа действително не е само тежка, като физическа, не е да се каже тежка, но психически тежка. Натоварено е много, даже претоварено. Движението е съвсем друго, не е като преди години. Колите стават повече, участниците в движението още повече и шофьорите, като са с купени документи повечето от тях и се получават инциденти.

Аз не се занимавам с политика и не ме интересува политиката. За обща култура преглеждам новините, ако имам време. И най-вече слушам времето, ама по-скоро от радиото, защото bTV съобщават новините най-често.”

А автобусът на Илия може да познаете по знамето. Над първата врата гордо стои българският трибагреник. Казва, че един истински българин трябва да познава българското знаме и да го носи в сърцето си. А музиката – тя е радост за ухото и сърцето. Казва също,  че често си пее, а хората, които се возят в автобуса му запявали с него. Много от тях се просълзявали и слизали разплакани, но със сърце пълно с гордост.

„От щастие плачат. Понеже много рядко са слушали такива песни, те са ги слушали, но не на обществено място и то в автобус. Понякога са учудени как може народна музика да се слуша. Те са учудени и от щастие плачат хората. Жадуват така да се каже за българска музика", разказва Илия.

А хората действително са приятно изненадани. Споделят ни, че настръхват в първия момент, в който чуят звъна на българските ритми. А след това просто се отнасят и остават в плен на спомените и нашата история.

49-годишният шофьор на линия 120 има 3 деца. Момиче и две момчета. Казва, че ги възпитава да бъдат като него - да слушат българска музика и да обичат родината си.

„Всички песни, които са български народни песни и са написани от народа и се пеят от народа за мене са любими и са еднакви. Няма по-хубава няма по-лоша. Щом е българско значи е истинско. Хората сами желаят да се пускат такива песни. Постоянно споделят. Желаят това постоянно да се чува и да се слуша.” – допълва Илия, а на въпроса дали някой някога е пожелавал да спре тази музика и да пусне друга, той е категоричен – не.

Така работи Илия. Въпреки сивото ежедневие и градския трафик, е намерил начин да радва и усмихва българите. Оставяме го да довърши смяната си. Под звуците на българската народна музика. А той ни маха за довиждане. До следващия път.