Навършват се 14 години от юбилейната експедиция до Еверест. Целта е да се осъществи безкислородно изкачване и на „покрива на света” да стъпи българка. Алпинистът Христо Христов остана завинаги там.
Целта на експедицията частично е изпълнена – младите надежди Дойчин Боянов и Христо Христов изкачват върха без кислород. Христо Христов обаче не се връща.
Един от последните, които го виждат жив, е участникът от експедицията през 1984 г. Николай Петков. Христо слиза надолу, а Николай се качва нагоре. „Oт моята гледна точка аз отивам нагоре и аз съм бедстващият, а той отива надолу и не ти минава през акъла, че той е бедстващият. Той не го показва”, разказа Николай Петков, изкачил Еверест през 1984 г. и 2004 г.
Дойчин Боянов се връща да търси Христо, стига до 8500 метра, но не го открива.
В памет на Христов край родния му град Смолян негови колеги от Художествената академия издигат параклис.
„Той беше като магнит за хората, които бяха около него – изключително добър, весел, свръхширокоскроен човек”, спомня си Митко Златанов, колега на Христо Христов.
Както всяка година, в края на май семейството на Христо и негови приятели се събират, за да почетат паметта му.
За силата на човешкия дух и погледа нагоре гледайте довечера в bTV Репортерите филма „Завинаги на върха”.
