"Днес човечеството все по-трудно живее в мир, както само със себе си, така и със заобикалящата го природа." Това пише в пасхалното послание на патриарх Неофит и членовете на Светия Синод.
"Не трябва да ни учудват отговорите, които то получава от природата заради своята все по-засилваща се алчност и страстна ненаситност", продължава посланието, което ще бъде прочетено утре от църковния амвон.
"Особено подходящ за размисъл върху всичко това е тъкмо днешният ден: денят на Христовото Възкресение. (..) Ден, в който ставаме свидетели на осъществяването на най-висшата хармония между небето и земята, между божественото и тварното, между Бога и човека."
Публикуваме цялото пасхално слово на патриарх Неофит:
„Възлюбени във Възкръсналия Господ Иисус Христос чеда на светата ни Църква,
Пребъдвайки в пълнотата на пасхалната радост, съпреживявайки удивлението на жените-мироносици пред победата на Спасителя над смъртта, засвидетелствана от ангела и празния гроб, с архипастирска любов приветстваме и поздравяваме всички вас с най-радостния от всички поздрави: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
„Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна от мъртвите, за умрелите стана начатък“
(из Похвално слово за Пасха от св. Йоан Златоуст). Адът, тлението и смъртта изгубиха своята власт над човека, защото вече Христос е Този, Който притежава „власт над всяка плът“, за да даде на всички, които вярват в Него, „живот вечен“ (Йоан. 17:2). Защото Той затова дойде: за да имаме живот и да го имаме в изобилие (срв. Йоан. 10:10).
В богочовешката личност на Господ Иисус Христос се осъществиха всички древни пророчества за помиряването на земята с небето; в Него се откри „тайната, скривана от векове в Бога“ (Еф. 3:9), и „благодатта… се възцари с правда за живот вечен…“ (Рим. 5:21). В Него, „Светия Божий“ (Марк. 1:24), Бог възстанови човека в онова негово достойнство, в което го беше видял още в предвечния Свой творчески домостроителен план и за което го бе извикал към живот в зората на творението – най-висшето достойнство на венеца на това творение, призован „да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята“ (Бит. 1:26); защото човекът единствен от всички твари е сътворен от Бога по Неговия образ и защото на Бога и Неговото божествено съвършенство той е призован да се уподобява (срв. Мат. 5:48).
Пребъдвайки в това най-високо достойнство, ние, верните на Христа изповедници на Неговото име пред света, познаваме най-добре и онази най-висока отговорност, която съпътства това човешко достойнство: отговорност, която човекът носи първом към самия себе си като храм и обиталище на Светия Дух, а сетне и към заобикалящата го среда, към цялото творение и всички твари, за които ни е казано, че „с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии“ (Рим. 8:19). Tолкова категорично е свидетелството на Божието Откровение за това колко тясно съдбините на нашия свят и на цялото творение са преплетени с живота, с решенията и действията на човека.
Ето защо толкова смущаващо е, че и днес, две хилядолетия след Възкресението на Христа и всички останали спасителни за човеците събития от свещената история, светът, в който живеем, продължава да бъде раздиран от неправди и противоречия, от войни и всевъзможни прояви на омраза и на насилие от човек към човека; че макар и изкупен от Бога, светът, в който живеем, продължава да бъде болен, паднал в страсти и грехове свят, страдащ поради човешката леност в голямото богочовешко дело на спасението – свят, в който вечните евангелски ценности и небесните съкровища, които Христос ни съветва да събираме, са все повече измествани от невиждан егоизъм и егоцентризъм, от страст към притежаване и консуматорство, които застрашават вече не само нашите морални устои, но и самия живот на земята, която обитаваме. Следователно не трябва да учудва, че днес човечеството все по-трудно живее в мир както самò със себе си, така и със заобикалящата го природа. Не трябва да ни учудват отговорите, които то получава от природата заради своята все по-засилваща се алчност и страстна ненаситност, заради все по-видимия отказ от призванието си да бъде добър и разумен стопанин на поверения му от Бога свят.
