Дни преди 9 септември, един паметник раздели обществеността на две.

Поставянето на спорния мемориал на един от членовете на ЦК на БКП – Пенчо  Кубадински,  беше забранен от общинския съвет в родния му град Лозница, но въпреки това беше тържествено открит в деня на Съединението.

Още миналата година през май граждани инициират поставянето на бюст на комунистическия деятел. Идеята е приета единодушно от ГЕРБ и ДПС в Общинския съвет. След като се разчува обаче се отказват от нея.

Севгин Шукри, кмет на Лозница, обяснява, че самият той предложил паметникът да не се поставя, а Общинският съвет приел предложението му.

Стотици хора обаче се стичат на откриването на паметника на 6 септември.

Според председателя на инициативния комитет за издигането на паметника, няма човек от лозничани, който да е против.

Хората в града са разделени в мненията си. За едни той е строител на съвременна Лозница, но за други си остава идеологът на Възродителния процес и смяната на имената на българските турци през 1986 година. Емине казва, че тогава я прекръстили Алина. Но пак няма нищо против паметника.

Пръв сигнал по темата подава журналистът Митко Ханчев. Според него това е безобразие и говори за липса на историческа и политическа памет и култура.

Мнозина в града твърдят, че основната заслуга на Кубадински е, че е направил Лозница град и е развил района.

Дали паметникът ще бъде премахнат, ще стане ясно, като изтече срокът за обжалване.