Самолетът, на който се разчиташе да спаси живота на работниците, изчезнали след взривовете, не е военен. Той всъщност е научна разработка на Центъра за въздушно наблюдение на Софийския университет.
Часове след експлозията на 5 юни, преподавателят доц. Антон Филипов се озовава в непосредствена близост до взривовете. Минути след 9 часа на 6 юни, той управлява излитането на апарата и вижда падането му. Разказва, че навигационната система, която води полета по зададен маршрут, е била изключена, за да може самолетът да лети на до 50 метра височина. Силният вятър се оказва фатален.
„Ние разбирахме риска, можеше да летим и по-високо, но искахме максимална близост за най-добра разделителна способност на изображението. Задачата беше свързана с надеждата да се открият оцелели хора”, казва доц. Филипов.
Конкретният самолет струва около 20 хиляди лева, платени са изцяло от Софийския университет. Разработен е от Центъра за въздушно наблюдение с безвъзмездната помощ на частна фирма. Само за няколко месеца това е вторият подобен апарат, който университетът губи в акция на държавата по оценка на щети след взривове.
Безпилотен самолет би могъл да се използва освен за оглед на терен с взривоопасни боеприпаси, също за големи пожари, промишлени аварии, в токсична среда, където обстоятелствата правят невъзможно доближаването на хора.
