Служебният кабинет осигури близо 80 млн. лв. допълнително за възнагражденията в държавните висши училища, съобщиха от правителствената пресслужба. 

От съобщението става ясно, че двете постановления за отпускане на средствата, за които служебният премиер Димитър Главчев пое ангажимент през изминалата седмица пред Съвета на ректорите и синдикатите, са вече приети от Министерски съвет.  

Още в петък полагащите се 39 млн. лв. допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища са наредени от МОН по сметките на университетите.

Това ще даде възможност минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища да се увеличи с 290 лв. – от 1810 лв. на 2100 лв.

Повишението ще обхване 33 държавни висши училища с 2086 асистенти и всички останали преподаватели, заемащи академични длъжности в тях.

То ще допринесе за привличането и задържането на млади преподаватели и тяхното развитие в академичната кариера. Средствата са разчетени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., поради което на настоящия етап няма пречка да се реализира увеличение на възнагражденията на академичния състав от 1 януари 2024 година, посочват от Министерския съвет. 

Допълнителни 40,7 млн. лв. ще отпусне служебното правителство за увеличаване на възнагражденията в системата. По-голямата част ще бъде насочена към администрацията на висшите училища, ще бъдат предвидени също средства за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на академичния състав, както и за стипендии на докторанти.

Утре на среща на Министерството на образованието и науката (МОН) с представители на Съвета на ректорите и синдикатите предстои да бъде обсъдено точното разпределение на тези средства между университетите.

Въпреки отпуснатите средства се очаква днес 44 висши училища и университети да не отворят врати в изпълнение на решение на Общото събрание на Съвета на ректорите от 17 май.

Ректорът на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ проф. д-р инж. Ивайло Копрев посочи като причини за протеста неизпълнението на политиките във висшето образование. Той иска да се обърне повече внимание на обучението в университетите.

"Това, което е най-важно, е държавата ситематично да се грижи за образование, защото то би трябвало да е приоритет. А ние би трябвало да даваме колкото може повече като общество, да изграждаме кадърни специлаисти, които след това да създават държава", коментира гл. ас. д-р Александър Чаначев от катедра "Обогатяване и рециклиране на суровини".

Антонио Черчеланов е студент в Минно-геоложкия университет. Той и колегите му покдрепят преподавателите си и ръководството в исканията към държавата. 

"Аз просто очаквам, много от тези ресурси да не са само за заплати, но и да подпомогнат учебния процес и това да ни помогне да се развием", коментира той.

През днешния ден много университети няма да извършват учебни занятия, ще се провежда обаче административни дейности, няма да бъдат отлагани и планираните изпити.