Взрив от емоции зад решетките. Промените в Наказателния кодекс разбуниха духовете в затворите. Осъдените се надяват най-тежките наказания изобщо да не бъдат записани в закона.

Близките на жертвите пък определят отпадането на доживотния затвор без замяна като цинизъм.

В Централния софийски затвор 18 души излежават доживотни присъди за извършени жестоки престъпления. На затвор до гроб и без замяна у нас са осъдени 58 души, а някои от тях са били и със смъртни присъди, преди държавата да ги отмени през 1998-ма. Наказанието е нехуманно и оставя осъдените без каквато и да е надежда - това е основният мотив на експертите, които предлагат тези промени.

Според някои юристи, доживотния затвор без замяна е равносилен на смъртна присъда. Близките на жертвите обаче са категорични, че дори и с най-тежките наказания получават само усещане за възмездие след смъртта на любими хора, убити по мъчителен начин.

Във Враца, която оплаква смъртта на зверски пребития пред дискотека Николай Димитров, протестиращите коментират с тревога готвените промени. Майката на убитата Радостина във Варна също не приема идеята за падането на доживотните присъди.

Държавата не дължи хуманност на онези, които са убивали зверски, твърди майката на убитата Радостина. „Когато са изгорели душите на хора като нас и да седнат да ни обясняват на нас, че е нехуманно нали. Не говоря за смъртна присъда, но живота на този човек трябва да премине в затвора. Поне пък може и да се осъзнае до края на живота си. Но не им е мястото да бъдат навън. Не им е мястото въобще сред обществото и сред хората. Просто трябва да си стоят там", обясни Таня Евтимова.

След смъртта на Ники от Враца пък там говорят за смъртни присъди и твърдят, че само така може да има възмездие за убийство на дете. „Аз може да съм следващата, може да е мой близък, а не искам да срещам майки, за които да не мога да намеря думи да им помогна, да ги утеша”, коментира Стефани Борисова от фейсбук група за връщане на смъртното наказание.

„Ако някой политик, не дай си, Боже, загуби, детето си по този жесток и садистичен начин, би ли гласувал да се намали това наказание, т.е. да няма доживотен затвор”, попита Николай Узунов, Инициативен комитет на протестиращите.

За осъдените до живот обаче промените на закона са надежда за свобода. Един мъж, чието лице скриваме по негова молба, твърди че е погребан жив зад решетките вече 15 години.

„Тежко е. Не може да се опише. За какво да ти налагат такова наказание на млад човек, все пак на 21 години и половина бях, когато бях задържан, и така”, коментира той.

Осъденият за двойно убийство е убеден, че промените ще бъдат записани в наказателния закон.

„Ако искаш да превъзпитаваш един човек или го превъзпитаваш, казваш му: Ще излезеш някога. Не му казваш „Абе тука ще седиш, докато дървения костюм облечеш, нали". И ние затова си седим кротки и чакаме сега. Знаем, че ще го приемат”, посочи той.

Крадците също чакат поправките, защото присъдите им ще са наполовина по-леки. За сметка на солените глоби. „В затвора има много, които не би трябвало да са тук. Отишъл, откраднал 10 кг желязо и му дали 5 години. Тия 5 години той не може да работи тука и с една дума - ние лежим на гърба на данъкоплатеца”, заяви Явор Митев.

Явор, който е рецидивист и има пет присъди за кражби признава, че ако се гласуват по-леките наказания, събратята му по съдба в затвора няма да имат никакъв страх от закона.

По-леките наказания, заложени в новия Наказателен кодекс може да отприщят вълна от саморазправа, опасяват се експертите. Дълго се чака и друга поправка, според която в затвора до 12 години ще лежат работодатели, които не са внасяли социални и здравни осигуровки на своите служители. Работниците пък няма да носят наказателна отговорност. Важно е за финал да уточни, че става дума за проект на закон, който тепърва ще бъде обсъждан, а след това и гласуван от парламента. И поправките засега са само на хартия.