България оттегля апликационната форма за изграждането на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, но продължава да разглежда проекта като приоритетен и не се отказва от него, съобщиха от пътната агенция.
На практика, това означава, че страната ни се отказва от идеята трасето да се финансира с 270 млн. евро от Брюксел.
Решението „не стопира строежа, а ще ускори екипната работа на всички институции, ангажирани с разширението на единствения „тесен участък“ по направлението до границата с Гърция“, подчертават от АПИ.
От информацията става ясно, че работата по апликационната форма също продължава, но не се разбира дали идеята е проектът отново да кандидатства за европари, или работата по него ще започне с национално финансиране.
"Понякога по-дългият път се оказва по-кратък във времето, така че смятам, че с новите мерки ние ще успеем да дадем максимално балансирана и ефективна апликационна форма, за да имаме възможността бързо да получим европейското финансиране", обясни Георги Терзийски от АПИ.
Не се изключва и възможността средствата да бъдат пренасочени за довършване на магистрала "Европа" от София до Калотина.
„Тесен“, но пък проблемен участък
Строежът на АМ „Струма“ в района на Кресна предизвика множество реакции и протести. Природозащитници и екоорганизации настояваха трасето да бъде изнесено извън дефилето. Като основна причина беше изтъкнато, че строежът ще наруши биоразнообразието в Кресненския пролом.
Европейските пари за строежа на част от магистралата също бяха под въпрос, след като според писмо от Европейската комисия стана ясно, че са нарушени европейски екологични директиви. В изявлението от ноември се казваше, че има разминавания с броя на одобрените в екооценката съоръжения.
Някои от установените разминавания бяха:
- Предвидени 7 тунела, докато в решението са изброени 5
- Разлики в броя на виадуктите и мостовете
- Разлики в броя надлезите и подлезите
- Очакваната цена надвишаваше с 40 млн. евро (267 млн. евро) тавана на допустимото финансиране от ЕС (227 млн. евро)
Документът със забележките на ЕК стана публичен благодарение на евродепутата Радан Кънев. От ЕК коментираха тогава за bTV, че документите са изпратени на българските власти на 15 октомври, а окончателното решение на ЕК дали покриваме изискванията за финансиране се очакваше до 15 януари (днес).
Защо се отказахме?
В съобщението се посочва, че решението е взето след задълбочен анализ, множество експертни разговори и допитване до обществено мнение, което категорично определя довършването на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле като изключително важно за пътната безопасност.
„На базата на всички извършени проучвания, избраният Източен вариант Г 10,50 в най-голяма степен отговаря на техническите, социално-икономическите и екологични изисквания. Въпреки това, за да е максимално прецизна относно въздействията на проекта върху видовете и местообитанията, които са предмет на опазване в дефилето, държавата ще пристъпи към определянето на специфични консервационни цели и мерки“, се допълва в съобщението.
Институциите продължават работа по подготовката на формата за кандидатстване с оглед на приоритетите в сферата на екологията на новата Европейска комисия, представила вече своя Европейски зелен пакт.
За намаляване на въздействието върху обекти от „Натура 2000“ от съществуващия път Е-79, АПИ се ангажира до края на 2020 г. да изпълни поредица от смекчаващи мерки.
За защита на природата:
- Модифицирането на съществуващите водостоци
- Монтиране на двустранно разположена мрежа в банкета на пътя
- Монтиране на плетени мрежи за птици
За повишаване на пътната безопасност:
- Ще се анализира възможността за изграждане на видео система за наблюдение
- Система за информиране и пренасочване на трафика по обходни пътища
- Анализ на безопасното му поемане
- Подобряване организацията на движение в Кресненското дефиле.
