На днешния 9 юли честваме 167 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. Макар майка му Събка да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 г. го изпраща в Румъния, при чичо му.
Недоволен от решението на баща си Иван Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев. Тогава той създава повестта „Немили-недраги".
През 1871 г. се завръща в България и се отдава на образователното дело – учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 г. Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ.
Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла” и „Тъгите на България”. Следват стихосбирките „Избавление” (1878), „Гусла” (1881), „Италия” (1884), „Поля и гори” (1884), „Сливница” (1885).
За кратко, от март 1879 г. до септември следващата година, е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.
От октомври 1880 г. Вазов живее в Пловдив, където развива широка обществена дейност. Тук става главен редактор на списание „Наука”, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора”.
От 1886 до 1889 г. Вазов живее в Одеса, където създава романа „Под игото”.
През 1889 г., завърнал се в родината, Вазов се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 г.
На два пъти – през 1894 и 1896 г., е избиран за народен представител, а в периода 1897 – 1899 г. е министър на народното просвещение. През 1911 г. става отново депутат,този път във Великото народно събрание.
