Как да се говори за България без фалшив патос, но с много любов ще ни покаже една от най-известните българки в света. Защо в края на своите участия на най-големите световни сцени Веселина Кацарова пее "Облаче ле бяло", разказва Вяра Деянова.
Тя е едно от най-известните имена на световната оперна сцена. Ефирна, нежна, силна и запомняща се. Заради мецосопраното Веселина Кацарова най-престижните зали в света се препълват. Ролите й на Танкред, Росиан, Зерлина я правят любимка на ценителите.
Живее в Цюрих, но никога не е късала връзката си с България.
- Кажете ми за началото, как напуснахте България през 1989 г. Това е един труден момент особено в историята на България. На вас колко лесно ви беше да напуснете държавата?
- Трябва да ви кажа, че това беше най-трудният момент в живота ми. Аз отидох в Цюрих и започнах да живея в този град. Бях ангажирана в операта много млада, на 24 години.
Имах такъв шок като човек, че дори не бях забелязала, че има езеро в този град. Два-три дни бях в такъв делириум, който...какво правя със себе си. Аз съм много свързана с моите родители и това беше моят най-голям шок като човек, напуснал родината си.
- Кога сте се усещала като българката?
- Винаги съм българка, да остана вярна на себе си, да се развия като човек, но да бъда горда българка, да не бъда надменна, не говоря за надменността, не говоря да си забравя езика - никога не може човек да си забрави родния език, само когато иска, но аз не искам.
- Когато иска, човек забравя езика си.
- Да, той го забравя, защото той е искал.
- Вие говорите изключително чист български.
- Не знам, аз съм старозагорка. Може би имам...Когато бях в студентските ми години в Българска държавна консерватория имах колеги, които казваха: „Веси, ти идваш от Стара Загора и говориш много меко". И аз тогава си бях силна жена и силно момиче и казвах: „Ами, да".
- Въпреки богатия ви репертоар, вие пеете и „Облаче ле, бяло" и го пеете с любов и очите ви плуват в едно вълнение, което не се описва, това не е просто роля.
- Защото аз обичам това. В тази музика са моите корени. Някой ще каже „Това облаче, ле бяло, вече сме го слушали". Не, зависи човек как чувства. Затова аз обичам „Я кажи ми, облаче ле бяло", защото това е моето детство, това са моите родители и това е моята родина.
