Някои от най-сериозните тревоги на гражданите относно готвените изменения в Закона за социалните услуги, които споделят с омбудсмана на Република България в жалбите си са „опасения от практики за извеждане на деца от семействата им само с оглед на техния социален статус, както и че се залага материален критерий за отнемане на дете, т.е. поради бедност“.
Това става ясно от становище на обществения защитник Диана Ковачева по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги изпратено до парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика, разпространено от пресцентъра на омбудсмана.
Омбудсманът Диана Ковачева е съгласна, че когато родителите не са в състояние да осигурят подходяща грижа, детето има право на заместваща такава и че децата нямат власт и възможност да избират кой ще се грижи за тях и зависят изцяло от решенията, взети от семейството и държавата.
„Бедността, уязвимостта на много български семейства, уврежданията при децата са сред факторите, които водят до голям брой деца във формална грижа, но бедността не следва да бъде основание за извеждане на дете от семейството му“, отбелязва обаче доц. Ковачева.
Усилията на институциите обаче трябва да бъдат насочени към подкрепа на семейството и извеждането на деца в приемна грижа да бъде крайна мярка, най-вече в случаи на насилие и тежки нарушения на правата на детето, отбелязва Ковачева и посочва, че Конвенцията за правата на детето на ООН задължава държавите членки да гарантират, че родителите получават подходяща помощ при осъществяване на техните родителски задължения.
В друг акцент от становището си омбудсманът припомня, че вече е посочвала необходимостта от законодателна промяна относно едномесечния срок от издаването на заповедта по чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, в който дирекция „Социално подпомагане“ прави искане до районния съд за вземане на мярката за закрила.
„С оглед интересите на детето намирам този срок за твърде дълъг, тъй като при постановяване на мярка за закрила, съдът е длъжен да разглежда без забавяне, във възможно най-кратък срок постъпилото искане“, отбелязва Ковачева. И допълва, че в настоящия законопроект „отново не се предвижда намаляването на този срок, което е негов сериозен дефицит“.
В становището си омбудсманът коментира и темата за анонимното подаване на сигнали, след които могат да бъдат отнемани деца от родителите им.
„Не е допустимо да се пренебрегва сигнализирането за насилие и да не се предприемат мерки в защита на дете жертва, но считам, че следва да се обмисли изричното регламентиране на процедура за запазване в тайна на самоличността на подателя на сигнала, която да гарантира неговата анонимност, без самият сигнал да е анонимен“, посочва общественият защитник.
Ако се създаде механизъм за защита на личността на подалия сигнала, гражданите ще бъдат стимулирани да подават сигнали, без да крият имената си и да се страхуват от последиците, смята Ковачева.
