С протести заплашват животновъди от Югозападна България. Част от тях ще останат без европейски субсидии в животновъдството. Според фермерите в сектора има огромни лобита и интереси, особено в отдаването на пасища, за които също се отпускат европейски пари.

В една ферма в село Крупник се отглеждат само защитени породи животни, например дългокосмести кози, които са изключително редки и ценни екземпляри. За една животинска единица фермерът получава близо 200 евро или около 70 лева на животно. Общата помощ надхвърля 100 лева и е в пъти по-голяма от тази, която се получава за останалите животни.

Това е така нареченото екологично животновъдство, което изисква и много по-големи инвестиции и грижи. Тази година обаче по Агроекологичната мярка към Програмата за селските райони заявления няма да се приемат и годината се счита за нулева, но за животните тя не може да е такава, оплакват се фермерите.

Богдан Христов се занимава с животновъдство повече от 30 години. Решава да отглежда защитени породи. Твърди, че най-големият проблем е с оземляването. „Договорът ми е 5 години с агроекологията и трябва общината да ми подпише договор 5 години, а аз съм година за година и има право общината да не ми даде тези декари, които съм подписал”, казва Богдан.

Според фермерите в отдаването на земя има много лобита и интереси и често пасищата попадат в ръцете на крупни бизнесмени, които нямат нито едно животно.

Светослав Шейнов е млад фермер и също решава да инвестира в животновъдство. Разчита на допълнителна помощ по Агроекологичната мярка, но тази година ще бъде нулева и нови заявления няма да се приемат. „Те дадоха обещание, има подписи на всички министри, че тази година ще се подпомага животновъдството, а сега излиза ново. Това означава, че ние трябва да спрем да се занимаваме с животновъдство, защото ние не можем да издържим. Като е нулева годината, ще е нулева за животните и за нас”, казва той.

От аграрното ведомство обясниха, че годината е преходна и пари няма да има само за новите инвестиции. „Ще се разреши удължаване на 5-годишния ангажимент с още една година - на 6 години за всички 270 земеделски стопани, за които ангажиментът е изтекъл през тази година”, обясни експертът в МЗХ Александър Атанасов.

За стопаните като Богдан, които инвестират в защитени породи от години, все пак пари ще има. Но според животновъдите секторът загива, а фалитите са неизбежни, заради липсата на ясни правила във финансирането.

От аграрното министерство обясниха, че агроекологични плащания ще има и биоземеделието ще бъде подпомагано и за в бъдеще, но трябва да се пази бюджет и за следващите години. От своя страна от Националната асоциация на животновъдите и земеделците „Струма” напомниха за сключено споразумение през месец ноември миналата година, в което най-общо бяха поети ангажименти за по-лесен достъп до мери и пасища, както и за увеличаване на националните доплащания в сектора. Правителството предприе законодателни промени, за да улесни животновъдите в получаване на земя, но окончателното им приемане се бави.