Застаряването на населението е все по-осезаем проблем на пазара на труда в България. Как ще изглеждат работните места в близко бъдеще, какви договори ще подписва служителите и какво ще е работното време, провери bTV.

Прогнозите за бъдещето на пазара на труда от една страна са любопитни, но от друга очертават редица проблеми, чието решение трябва да започне отсега.

Средната възраст на населението в България надхвърля 42 години, което ни поставя на второ място в Европейския съюз след Германия. Като се прибави и по-късното излизане в пенсия, от което сега бягаме, но рано или късно ще ни застигне, означава, че все повече работни места у на ще се заемат от по-възрастни работници.

Според експертите обаче не сме готови за това. Нито бизнесът в момента мисли как постепенно да пригоди работните си места, нито държавата - как да пригоди законодателството.

Дефицитът на млади кадри вече се усеща във фирмата на Кирил Галев, която ремонтира и поддържа сгради. „При нас се стараем да ги комбинираме, както виждате, в момента има и млад, и по-възрастен работник, с който работят в екип, за да се допълват”, обяснява той.

Всъщност, така ще изглеждат повечето работни места в бъдеще. Експертите ги наричат „споделени работни места” - на едно място ще работят млад и възрастен, за да се предаде бързо опитът и да се избегне рискът от безработица.

Застаряването на работната ръка ще наложи нов кодекс на труда - с по-кратки работни дни и по-дълги почивки за по-възрастните. Класическият осемчасов работен ще изчезне. По-младите масово ще работят на няколко места, за по няколко часа, които ще трупат в така наречени „персонални сметка на работното време”.

„Трябва вече бизнесът да мисли какво ще бъде качеството на работното място. Да мисли как да мотивира хората, които работят почасово”, обясни Диана Найденова, главен експерт „Пазар на труда” в КНСБ.

Развитието на новите технологии ще наложи възрастните да „влизат по-бързо в час” с тях. Експерти настояват държавата да създаде дългосрочни програми за масова и непрекъсната квалификация - веднъж на пет години всеки да има шанс и мотивация да повиши уменията си.

„Това е следващата голяма реформа, която не виждаме в момента, няма политическа сила, която да е визирала развитието на трудовото ни законодателство, тепърва бъдещите ни управници ще откриват какъв много сериозен проблем трябва да решават”, смята Иван Нейков от Балканския институт по труда и социалната политика.

Очаква ни значително намаляване на класическите работни места за сметка на виртуалните. С това ще се разшири полагането на онлайн труд, което пък налага да се мисли и за промяна на контрола за спазване на трудовото законодателство.

При последния редовно избран кабинет, този на Пламен Орешарски, беше започнал дебатът за необходимите промени в Кодекса на труда. Синдикати и бизнес „се замерваха” с различни предложения в Тристранния съвет, които обаче не доведоха до промяна. Така горещият картоф ще попадне в ръцете на следващата власт.