Великобритания и Ирландия в момента се борят със силните ветрове, предизвикани от бурите Остин и Було. Практиката да се дават човешки имена на природни бедствия доказано повишава обществената осведоменост и спасява човешки животи, а зад строгите правила за подбор на имената се крие дълга и интересна история.
От календара на светиите до предложенията на гражданите
Даването на имена на бурите се е наложило по практически причини — хората по-лесно запомнят и обсъждат природни бедствия, когато те имат лични имена. В продължение на векове опустошителните бури са били наричани на светците, чийто празник се е отбелязвал в деня на стихията, или на местата, които тя е засегнала, съобщава RTS.
Систематичното именуване започва през 1953 г., когато Националната метеорологична служба на САЩ започва да използва женски имена, възприемайки практиката на военноморските метеоролози.
В края на 70-те години на миналия век системата е преразгледана основно и оттогава списъците включват равен брой мъжки и женски имена.
Днес Световната метеорологична организация (СМО) отговаря за именуването на атлантическите урагани, докато в Европа действат няколко регионални групи. Метеорологичните служби на Великобритания, Ирландия и Нидерландия съставят съвместно списъците за Западна Европа, като от 2015 г. насам вземат предвид и предложенията на гражданите.
Отделна група обединява Испания, Португалия, Франция, Белгия и Люксембург, които съгласуват имената за Югозападна Европа. Норвегия, Швеция и Дания пък обхващат северната част на континента, предаде БГНЕС.
Сезонът за номиниране на имена започва през септември всяка година и продължава до края на август на следващата. За сезона 2025–2026 г. са получени около 50 000 предложения от граждани. Първите три бури от списъка ще носят имената Еми, Брам и Чандра, а при необходимост след тях ще бъдат използвани имената Клоуи, Дано, Евелин, Фин, Гуендолин и Хедър.
Строги правила за подбор и изваждане на имена от списъците
Една буря получава име едва когато стане достатъчно опасна — тоест когато скоростта на вятъра достигне най-малко 63 километра в час или когато метеорологичните служби издадат оранжев или червен предупредителен код.
Изключение е случаят с неотдавнашната буря Остин, която получи име при жълт предупредителен код заради високия потенциал за значителни последици, въпреки че траекторията ѝ все още не беше напълно ясна.
Имената се подбират внимателно, като се избягват думи, които са трудни за произнасяне, имат различни значения в отделните държави или се свързват с публични личности и компании. За да се запази съгласуваността с Националния център за ураганите на САЩ, европейските метеорологични служби също не използват имена, започващи с буквите Q, U, X, Y и Z.
Световната метеорологична организация поддържа шест азбучни списъка с имена за атлантическите урагани, които се редуват на всеки шест години. На практика това означава, че списъкът, използван през 2024 г., ще бъде приложен отново едва през 2030 г.
При изключително разрушителни бедствия, отнели живота на много хора, имената се изваждат окончателно от употреба в знак на уважение към жертвите. От 1953 г. насам са извадени 94 имена. Сред тях е прочутият ураган Катрина от 2005 г., чието име е заменено с Катя, както и името Ида, извадено от списъка през 2021 г. и заменено с Иманѝ.
Наред с редовните списъци експертите се сблъскват и с нови предизвикателства заради климатичните промени, които водят до увеличаване на броя на мощните бури.
През 2020 г. атлантическият сезон е толкова активен, че предварително определените имена се изчерпват. Затова Световната метеорологична организация решава да се откаже от използването на гръцката азбука като резервен вариант. Основната причина е, че тези имена са трудни за произнасяне и отвличат вниманието на обществеността от реалните опасности, които носят бедствията. Вместо това вече се използват предварително подготвени допълнителни списъци.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
