Понятието „забавление” има невероятно различен смисъл в България и в успешните общества. Във Финландия (държавата, с най-успешна образователната система в света) децата отиват в детската градина, а после на училище, за да се забавляват, да си сътрудничат, да се научат на толерантност и да развиват индивидуалните си умения .

В България (вече, за жалост, утвърдена като най-неграмотната нация в ЕС) ходенето на детска градина, а после на училище са първите от поредицата планирани от системата стресови моменти от живота, в който децата трябва да привикнат да ходят на място, което не обичат, да правят неща, които не харесват и да бъдат еднакви. Да правят еднакви неща и да бъдат оценявани и съответно заклеймявани.

В нашите училища различието е грях, който се санкционира. Така системата приучава хората, че ходенето на училище, а после и на работа, е нещо неприятно, което обаче се налага да правим "защото така трябва". Затова българските деца, освен най-неграмотни, са и най-пиещите и друсащите се в ЕС. Не мислите ли, че е логично, щом училището не ги ангажира с нещо смислено и забавно, децата сами да търсят забавлението и смисъла на друго място?

Отбиването на номера

Хората, които ходят на училище с нежелание и по принуда по-късно през живота си ходят с нежелание и на работа. Стават намусени касиерки, гледащи лошо държавни служители, учителки, които си „изпяват” урока и само чакат да бие звънецът, за да си „бият камшика”. Просто, защото не обичат това, което правят. Така са научени. Резултатите от отбиването на номера правят България освен най-неграмотната, най-непроизводителната нация в Европа.

В страната, създала най-успешната образователна система в света – Финландия, всичко изглежда точно обраното. Там полагат усилия да накарат децата да заобичат да ходят на училище. А учениците ходят в училище, за да играят и да се забавляват.

„Ние подготвяме децата да се научат как да учат, а не как да изкарат добра оценка”, казва Паси Салберг, бивш учител по математика, а сега министър на образованието на Финландия. „Ние просто не се интересуваме от оценките."

Учителите във Финландия са окуражавани да прекарват колкото се може по-малко време в класната стая и колкото се може повече време навън. Извънкласните занимания и всякакви действия, които превръщат учениците и учителите в общност, са по-важни дори от формалното предаване на уроци.

„Играта е по-важна за децата от ученето и затова нашите деца прекарват повече време в игра на двора дори в най-студеното време, отколкото в класните стаи", казва директорката на СОУ "Киркоярви" във Финландия Кари Лохивори. "Децата усвояват знания по-добре, когато са предразположени да пожелаят да учат. С бързане и стрес не се получават добри резултати."

Идеята на финландската (и не само) образователна система е да развива индивидуалните умения на човека като го накара да открие и развие това, в което е добър и му се отдава. Да пожелае сам да учи, да работи и да се развива. Щастливите хора работят повече и по-добре.

Българската образователна система е против забавлението. Тук се зубри за оценка. В нашето училище няма място за непринудени отношения между учител и ученик.

Затова българските ученици се забавляват извън училището. Децата у нас са номер едно по пушене, пиене, друсане и неграмотност в ЕС (официални данни). В България е прието да ходиш на дискотека на 13 г. и да се забавляваш с музика, която проповядва проституция, нарушаване на закона, сексизъм. Всичко това може да е отблъскващо, може да превръща децата ни в аутсайдери сред връстниците им в Европа, но се случва в извънработно време за директорите и учителите в България. Затова е ОК.

Така стигаме до двора на Хуманитарната гимназия в Пловдив. Там един български учител в неработно време накара цял клас да се включи в доброволно мероприятие и заедно да се забавляват. От костюмите и подготовката за мероприятието личи колко са се постарали децата за тази извънкласна проява.

Учителят беше уволнен (помолен да напусне) защото, според директорката, манипулирал децата и действията му противоречили с добрия морал. От институцията, произвеждаща най-неграмотните европейци (Инспекторатът на образованието към Министерство на образованието) също са се активизирали да покажат каква неуморна грижа полагат за морала на децата. И те разследват клетия учител по английски език.

Готов съм да се обзаложа, че младият учител и преди случая "Харлем шейк" много е дразнел всички останали учителки, включително и директорката, с това, че е работел след работно време. Залагам, че са гледали много подозрително на това, че не просто е отбивал номера, а е харесвал работата си и я е вършил с удоволствие. А това, че децата го харесват, вече е дошло твърде много на колежките.

Въпросните учителки, по стар български обичай отричат това, което не разбират. А това, което не разбират, е, че децата така или иначе ще играят този танц. Те така или иначе технологично имат безпрепятствен достъп до порнография, чалга и всички най-ниски страсти. Те живеят в този рискован свят, за който горките учителки даже не подозират. И начинът да се справят с този свят е като го разберат, приемат и като се научат на критично мислене.

Разликата между учителките - морални стожери, и учителя по английски е, че той има контрол върху децата, защото разбира това, което ги вълнува. Подобен учител има легитимност сред учениците. Мнението му има легитимност. Леличките - моралистки и чиновниците от Министерството, създало почти 50% неграмотно младо население, нямат власт над мисленето на децата. И нека си го кажем честно - проблемът е, че Христо Данев е изключение, а всички останали изброени, са пълно мнозинство.

Учителят по английски се е оказа чужд елемент за системата, която полира и пречупва всяко различие. Система, която отказва да погледне критично на себе си. Система, която е готова на всичко, но не и да се променя въпреки очевидния си провал.

И на 36 години продължавам да разбирам учениците, които бягат от скучните часове по наливане на безполезна информация и отиват да пият бира. В българското училище е тягостно и скучно.

Бях учител по английски. В един от класовете учеха съгласуване на времената на английски, а не знаеха как да си напишат името на български. Попитах директорката може ли да им преподавам нещо, което не е по програмата, защото така няма никаква полза. Нещо забавно, за да ги ангажирам с процеса на учене. Тя ми каза, че трябва да следвам програмата. И аз я следвах, вместо да науча тези деца поне да казват "How are you today". Часовете бяха мъка, а учениците се занимаваха с простотии или просто липсваха. Разбирам ги. И аз бих постъпил така.

В българското училище е трудно да заобичаш знанието. Дори по-трудно, отколкото беше преди време, защото животът се промени, а нашето училище остана извън времето. Учителите се чудят защо децата пият бира в двора и гледат с мрачни погледи. Скучно им е, господа учители. И вие, уважаеми учителки, директорки, образователни чиновници, сте отговорни за това. За разлика от вас, те все още не са приели за нормално да правият нещо, което не искат да правят, защото „така трябва”. Те искат да са щастливи, защото това е твърде естествено и нормално. Те искат да са различни от вас, когато станат големи.

Пожелавам на учениците от Хуманитарната гимназия в Пловдив да се преборят за своя учител. И за правото да ходят на училище с удоволствие. А на Христо Данев пожелавам да не се отказва, защото много родители имат нужда да вярват, че има и такива учители.