В новините не разказваме често истории с щастлив край. Не ги разказваме, не защото – „това не са новини”. Напротив. Истинските такива истории просто не се случват всеки ден.

В началото на тази седмица неизвестни откраднаха животоподдържащото лекарство на 9-годишния Симеон. Бащата слязъл от колата, за да свърши лична работа. Заключил и отсъствал по-малко от 5 минути. Време, достатъчно да обърне живота му. Крадците видели в колата зелена чанта и решили, че е ценна. Заглушили централното заключване и така, без да знаят, застрашили живота на детето. „Плячката” им се оказала медикамент, който се предписва индивидуално, не може да се ползва от други пациенти, нито да бъде препродаден.

Лекарството е предназначено за точно определено дете, което страда от тежка форма на Хемофилия А. Заболяване, което имат 100 деца у нас. То трябва да поддържа живота му в следващите два месеца.

Така новините два поредни дни започваха със сълзите на една майка, която моли за живот. Сълзите на тази жена трябваше да трогнат крадците. Трябваше да ги накарат да върнат лекарствата. Тя, плачещата жена, дори им даде рецепта. Да ги оставят някъде. Да ги подхвърлят. Тя не търсеше справедливост. Тя търсеше единствено флаконите, в които е животът на детето ѝ. Молбата й стигна и до сметосъбиращите фирми, ако някой от техните служители открие зелена хладилна чанта, да я предаде.

Първи ден - нищо... Втори ден – нищо... Нова партида от лекарството беше поръчана извънредно. Семейството разполагаше единствено с три останали флакона, които трябваше да стигнат, докато дойдат новите лекарства. 

Съпричастност. В един от най-тежките си мигове семейство Илиеви усети силата на тази дума. Социалните мрежи гръмнаха. Хората предлагаха помощ. От България, от чужбина. Предлагаха да пратят пари, въпреки че семейството никога не е искало финансова помощ.

Родители на деца със същата диагноза предлагаха да дарят част от лекарствата на децата си. Те разбраха сълзите, те дадоха сила. Но никой не успя да помогне.

Така минаха повече от 24 часа от кражбата и стана ясно, че вече дори и да бъде открито лекарството, то не може да бъде използвано. Молбите да бъде върнато обаче продължиха. Опаковките са необходими за отчет във фирмата производител. 

Помощ на хартия. Още в момента на кражбата родителите подават сигнал в полицията. Полицаите пишат протокол. Регистрират случая. И любезно обясняват, че подобни кражби са зачестили в този район.

На третия ден, когато лекарството е открито от охранителя в училището и занесено в полицията, униформените установяват, че крадците успешно са заличили всичките си следи. 

Новата пратка с лекарства е поръчана 24 часа след кражбата. На 48-ия час лекарствата пътуват към България.

Точно в това време маскиран млад мъж прескача оградата на столичното 51 СОУ. Оставя нещо на входа и бяга. На сутринта охранителят намира чанта с кутии.

Нови сълзи, но от щастие.

Кражбата, която постави под риск живота на едно дете и накара семейството му да премине от отчаянието до радостта, послужи за пример, че човещината невинаги лекува, но винаги помага.