Преди време в Родопите един симпатичен овчар ми каза, че той ще направи една дървена овца, а негов колега крава. Каза, че ще ги поставят на магистралата, за да може родителите да показват на децата си какво е овца и какво крава. Това свое намерение той аргументира с трудностите, които среща при отглеждането на близо 500 каракачански овце и това, че не намира никаква подкрепа.

Напротив, той дори не успява да взима субсидията на глава животно, които отглежда. Няма нито време, нито знае как да си попълни документите. Тази среща беше преди три години. Не зная какво се случва с Карамфил, така се казваше овчарят, който срещнах на тучните и пълни с аромати ливади в Родопа планина.

Поредна среща, но този път преди дни. Запознавам се с Никола Кулов. Той е от род, който винаги се е занимавал с отглеждането на овце от известната каракачанска порода. Самият той е каракачанин. Причината да се срещна с него е, че неговата семейна ферма „Под Балкана“ в село Васил Левски, Карловско, отваря врати за да може всеки, които искат да види как се сири сирене и кваси мляко по традиционна българска технология, да опитат и да си купи от тези вкусни продукти пряко от производителя, да се научи как се гледат свободно в природата редки български породи животни. Всичко това става възможно с подкрепата на българско-швейцарския проект „За Балкана и хората“ и с експертната подкрепа на Фондацията за биологично земеделие „Биоселена“.

От всичко, което Никола Кулов ми разказва, един негов коментар е впечатляващ. Обичащият животните и негова професия да ги отглежда, Никола ми казва, че единственото, което иска е да не му се пречи, а всичко останало ще си свърши сам. Ако не сте разговаряли с подобна категория хора, това може да ви накара да се запитате, какво му пречи, но ако ги познавате ще знаете, че тези хора по-скоро отглеждат животни и развъждат стада с цената на много усилия и на личен инат. Затова често пъти те са изправени пред дилемата да се занимават ли въобще с това. Проблемите са много.

Бюрократични процедури, години на ред забрана да продават продукцията си на краен клиент и още дузина пречки, за които не би ни стигнало тук мястото да опишем. Не от вчера е и проблемът с желаещите да се занимават със земеделие. Никола казва, че най-трудно е да намериш хора с които да работиш. Заплата от 500 лева не ги задоволява. Както казва той, те си мислят, че аз изкарвам много повече.

Все пак, някаква надежда има. На практика не я дават загрижени държавни чиновници, а швейцарските данъкоплатци. Така се стига и до центъра за преработка на биволско и овче мляко, където може на място не само да си купите истинско сирене, но и да видите как то се прави. Днес много хора забравиха този вкус и грижа на Никола е, че младите си мислят, че неговите продукти нещо не са наред, защото не познават вкуса на истинските продукти. С появата на подобни места най-вероятно ще е възможно тази объркана представа да се поправи.