Над една трета от българите смятат, че жертвата на изнасилване носи вина за посегателството, а всеки четвърти въобще поставя думите й под съмнение. Това показва проучване на агенцията за медийни анализи „Персептика”.

Изследването обхваща близо 110 000 споменавания в новинарските и социални мрежи („Фейсбук”, „Туитър”, блогове и форуми) в периода 7 декември 2015 г. – 6 декември 2016г.

Когато се обсъждат случаи на изнасилване, 52% от коментиращите за склонни да вярват на жертвата на изнасилване, 20% казват, че са необходими повече доказателства, за да се установи истината, а първата реакция на 24% е да се усъмнят в обвинението. 4% от коментиращите твърдят, че сами са били жертва на изнасилване.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

По въпроса за отговорността на жертвата, 61% от потребителите на социални медии са категорични, че тя никога не е виновна за изнасилването си, 4% допускат, че е възможно да носи някаква вина, а 35% вярват, че често носи поне част от отговорността – че се е доверила на непознат и е влязла в апартамента му, че се е напила, че се е облякла предизвикателно и пр. Цели 14% смятат, че понякога има обстоятелства, които смекчават вината на извършителя.

Нас обаче ни е страх от мигрантите

Най-активно обсъжданите теми за разглеждания период включват нападенията в Кьолн от края на 2015г., убийството на Боньо Фаса от 18-годишната Мария Гиздева на 25 юли в Стара Загора и аборта след изнасилване (особено в контекста на опита в Полша да бъде забранен абортът при всички обстоятелства).

Цели 16% от общия брой споменавания споменават насилието срещу жени в контекста на бежанската криза, като традиционните медии се фокусират върху отразяването на реални инциденти, където заподозряният извършител е мигрант, а в социалните медии преобладава страхът, че потокът от мюсюлмани ще отприщи вълна на нападения срещу жени, посочват от „Персептика”.