Рекордна миграция от града към селото отчита националната статистика за първите четири месеца на 2015 г.
В над 5 хиляди български села вече има около 2 милиона жители.
Данните на националната статистика сочат, че към края на миналата година в градовете живеят над 73.1% от населението, а в селата - почти 27 на сто.
Преселението от града към селото вече е с по-голям относителен дял спрямо обратното направление - от селото към града: 26.3 срещу 21 процента.
През миналата година селата в Софийска област са най-желани за преселниците. Близо 18 хиляди са ги избрали за свой нов дом. Според демографите тези миграционни процеси показват, че българското село не умира, а се преструктурира.
Защо все пак градът започва да изглежда не толкова привлекателен за живот и бизнес - обяснението на първо място е, че на село е по-евтино. Близо 20% от предприятията са базирани в малките селища. 14.5 % от инвестициите са в тези райони. Цели 35 на сто от заетостта у нас е тъкмо в селата.
Според статистиката при преселението от града към селото хората до 39-годишна възраст тръгват с цялото си семейство.
„Има икономически обяснения, както са модерни сега биоземеделията и други дейности, които се развиват по селата. И наличието на деца в този поток говори, че те се местят с децата си”, коментира Магдалена Костова от НСИ.
Във вътрешната миграция най-голям дял имат т.нар млади пенсионери. Това са хора, които се връщат по родните си места.
Преместването град-село на различни социални групи започва да се оформя като тенденция още в началото на 90-те.Според специалистите тези миграционни процеси са трайни и ще продължат.
