Врачанското село Караш има инфарктна историята - в средата на XX век е изселено с правителствен Указ заради мистериозно заболяване, покосило десетки хора. Сега животът там постепенно се нормализира.

Възстановява се и църквата, която е на 150 години. Чрез bTV жителите на селото се обръщат към всички, които искат и могат да помогнат за довършването на техния храм.

С разрешение на султана местните вдигнали църква в село Караш през 1863 г. В основата на начинанието са трима заможни селяни, които искали да отидат до Йерусалим и да станат хаджии. Разубедил ги дядо Кото Глупавия.

„Наричали го така в преносен смисъл, защото винаги давал умни съвети. Той казал: „Щом искате да отидете на хаджилък, нямаме църква, дайте тия пари като начални вноски и по-добре да си построим църква,” разказа кметският наместник на село Караш Радка Герганова.

Дори в зората на социализма миряните интензивно посещавали храма. През 1959 г. обаче Министерския съвет издава указ за изселването на Караш заради зачестилите смъртни случаи вследствие на бъбречна недостатъчност.

„Аз бях шофьор на ТКЗС-то тогава, действително измряха много хора, предимно жени, в една възраст между 30-40 години,” спомня си Илин Попов от село Караш. „Жени от зеленчуковата градина се разболяха от ендемична нефропатия, просто всички искаха да се махнат от селото, да запазят децата да не се разболеят,” допълва Мария Станкова, която също живее в селото.

„Спомням си и това, че нищо конкретно не се установи за някакви природни причини. Но се говореше, че е причина водата, даже имаше един период, в който с водоноски караха вода,” продължи кметският наместник.

Хората се пръснали из страната и малцината останали не могли да опазят храма от разпад. „След изселването вече поради това, че вече не е действащ храм, започва пропукване,” обясни Радка Герганова.

В края на 80-те хората започват да се връщат в селото и в храма. „Дори когато беше празен онзи кът с иконите, всеки от календари от списания изряза светии и си направихме иконостас,” разказа Мария Станокова.

Преди три години със съдействието на Дончо Палавеев, потомък на прочут копривщенски дарителски род, и на семейството на Йордан Йорданов покривът е изцяло подменен, свалена е вътрешната мазилка, пребоядисани са стените. С десет хиляди лева помогнала и Дирекцията по вероизповеданията. Нужни са обаче още средства за обновяване на църковната утвар и за ремонт на фасадата.

Затова жителите на Караш отправят чрез bTV молба към всички, които иска да помогнат. „Да се присъединят към нас, към нашето усилие да възстановим този храм, той винаги е отворен в неделя и винаги има хора в храма,” призова кметският наместник.

Идеята е храмът, независимо от това, докъде е стигнал ремонтът, да бъде преосветен на 6 септември, когато в селото се провежда голяма родова среща.

Дарения могат да се правят на банкова сметка:

IBAN: BG23STSA93000020552521
BIC: STSABGSF
БАНКА ДСК ЕАД

Църковно настоятелство при храм „Свети Николай” – село Караш