Трудът за стотинки не е запазена марка на Върбица, откъдето са загиналата и пострадалите в катастрофата на Цветница, която обиколи новинарските емисии и челните страници.
Над 40 % от хората в работоспособна възраст в Трън са безработни. Всяка сутрин те се събират на площада с надежда някои да ги наеме: „Някой от тия, по-богатите. Да му нацепиш дърва. Ако нацепиш кубик, два, три по пет лева. Като нацепим, плати ми. Турим малко хляб и ракия и си ходим”.
Докато ни води към дома си, Валентин си спомня с тъга за времената на ембарго в бивша Югославия. „Тогава имаше начин, изкарваше се...”, казва той.
За сина му Кирил единствен доход е гората. Работно място, на което казва, че отива със страх.
„Камионът като тръгне надолу и ако не го спрат загиваш а ти си отгоре на камиона. Пеш не можеш да слезеш . не е позволено по принцип, ама не ти се ходи пеш, цял ден работиш пък и пеш да ходиш. Знаеш ли, че един човек беше измислил, че гладът е по-силен от тока”, казва ни младият мъж.
В Трън основното препитание извън дърводобива е брането на гъби и билки. През зимата обаче всички безработни прекарват дните си в кафенетата.
Работа за тези, които никога не са били постоянно заети, ще има най-рано през май.
