В памет на Трифон Иванов предаването „120 минути“ излъчи повторно интервю с футболиста от октомври 2014 г.
По това време Иванов е на корицата на едно от най-големите френски списания, където за него пишат: „Трифон Иванов, вълкът, централен защитник с огромна брада и луд поглед, който ще бъде запомнен с мъжеството си на терена“.
Нямам нищо против. Въпросът е, че хората си спомнят само доброто. Мисля, че това е един голям плюс, коментира футболистът.
Той споделя, че не е решил да стане треньор, защото „човек трябва да знае докъде му стигат възможностите, какво може и какво не може да прави. Аз съм много избухлив, себеотдаен“.
По думите му говори рядко пред медиите и избягва публичността не от скромност: „Така съм си го преценил, така съм решил. Когато е трябвало да бъда в медиите и е трябвало да бъда на екрана, съм бил. Това време за мен е отминало и просто искам по-спокоен живот, като нормален човек. Има други неща, които могат да се излъчат, има други звезди.“
За националния отбор, играл на Световното първенство в САЩ през 1994 г. казва, че „винаги сме играли за победа, може би и успехите са се дължали на това“.
„Наистина съм влизал по-твърдо на някои нападатели, но никога не съм имал намерение да контузя някого, да направя нещо така, че да пострада играчът срещу мен. Такова е моето убеждение, защото той също е професионалист и си изкарва прехраната с футбола“, казва още Иванов в интервюто.
Споделя, че има страшно много фланелки на други играчи, но „много скъп спомен са ми фланелките на Франко Барели, който е бил мой идол, Кантона, Гулит“.
За прословутия гол срещу Русия от 10 септември 1997 г., с който България се класира за Мондиал'98, казва, че „всички голове са важни, но този се помни. Този гол ме класира за втори път на световно първенство. Изживяването е различно“.
Разказва и за нереализирания си трансфер в „Барселона“: „Играех в „Бетис“ и точно по това време Роналд Куман се беше контузил. Проявиха интерес, защото той щеше да отсъства шест месеца. Просто не стана, президентът на „Бетис“ не разреши, каза, че не може да се лиши от услугите ми. Да те поканят да отидеш в „Барселона“ и някой да те спре... не ми беше добре, тежко ми беше, но може би така ми е било писано“.
Вижте цялото интервю във видеото.
