Кучетата-водачи на незрящи хора все още не се допускат свободно в обществени сгради.
Въпреки че в България съществува закон, който им гарантира достъп до сградите за обществено ползване и до обществения транспорт, за неспазването му не са предвидени никакви санкции.
Такъв е случаят на Вяра Младенова, която отскоро се движи с новия си водач Макси. Управителят на банков клон обаче не го допуснал в институцията.
„ Аз казвам: как така, то ме придружава. На кой да го оставя, ако майка ми не е с мене? И той започна да ми обяснява: и аз имам породисти кучета, но не ги водя по банките. Банката не е куче,” разказва Вяра.
Тя била обслужена добре, но се чувства обидена. Управителят Владимир Талев обясни, че спрял кучето, защото нямало място за него, а и имало майки с деца.
„След като има охранител, който я води, след като има при кой да остане кучето, не виждам смисъл чак толкова много хора да влизат вътре. По този начин нито се нарушава законът, нито се нарушават правата на клиентката,” коментира управителят, който обаче обеща, че в бъдеще няма да спира кучетата водачи на входа.
Всъщност кучетата водачи са абсолютно безопасни. Преди да бъдат предоставени на незрящи те преминават курс на обучение от около 2 години.
Във фондация „Очи на четри лапи" пристигат по 10-тина оплаквания всяка година. Обикновено отказът не е директен, а под предлог за по-добро обслужване или липса на място.
„Със същото основание можете да изисквате от човека на инвалидна количка, дошъл да ползва услугите на банката си, да остави количката си отвън и да влезе без нея, защото гумите й са кални и ще изцапат перфектния мраморен под, което ще притесни останалите клиенти,” разказа Албена Алексиева от „Очи на четири лапи”.
Миналата година България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и до две години трябва да променим законите си.
Вяра ще подаде жалба в комисията срещу дискриминация, но признава, че и все по-често вече среща разбиране - била на преглед с кучето си в Майчин дом.
