На един млад украинец от една млада българка: Вече сте свободни!

Отвореното писмо на една българка предизвика фурор в сайта "Евронюз". btvnews публикува текста на Мария Спирова със съкращения и с нейното изрично съгласие.

Казвам се Мария Спирова. През януари, благодарение на програма на „Евронюз”, се запознах с 16-годишен украинец от Киев на име Тимур. Заедно говорихме онлайн с Вивиан Рединг. Това отворено писмо е за него и за всички украинци, които изпитват онова особено източноевропейско отчаяние, породено от гоненето на демократичния идеал от четвърт век насам, и стигането все до полицейски кордон.

Тимур, искам да кажа, че съжалявам. Надявам се ти и твоите приятели да сте в безопасност. Надявам се да не сте необратимо ужасени, въпреки че е твърде вероятно. На ваше място аз бих била.

Съжакявам, че ти пиша от страна в ЕС, в който твоето поколение имаше толкова силна вяра. Съжалявам, защото, честно казано, ние сме група нерешителни скариди. Европейските правителства сякаш са съставени от хора, които нямат представа какво преживявате ти и твоят народ. Прости им, ако можеш – те мислят, че кроткото примирение с човек като Путин е уместна външнополитическа стратегия. Виждаш ли, доскоро мислеха същото и за Кадафи.

Мънкането за „възможни санкции” няма да помогне да преборите измамното правителство. Аз го знам, ти го знаеш, Барозу го знае. Специално искам да се извиня от името на моята собствена страна, чийто външен министър почти си върза езика, опитвайки внимателно да НЕ осъди насилието над вас от вашия президент и полицейските ви сили.

Съгласувана позиция на ЕС, а? Мне. Българските длъжностни лица и институции престъпват регламентите на ЕС по 14 пъти на ден, но никой не би си помислил да противоречи на Путин. Народите ни са описани в насипно състояние в менюто на неговия бюфет. България е по-скоро лек десерт.

Помисли: През 2011 г. спряхме преговорите за петролопровод, който ще позволи на Русия да заобиколи вашата страна и да прилага дори по-рекетьорска тактика, за да влияе на вашите политици. В деня на най-ужасното насилие на Майдана, новият руски енергиен министър каза, че проектът Бургас-Александруполис ще бъде възобновен. Просто ей така – без дебат. Той беше толкова сигурен, че и ние сме в играта.

Заедно сме във всичко това, Тимур, защото спиращата дъха арогантност на олигархичните кръгове, маскирани като наши правителства, не познава граници. Използва едни и същи тактики за справяне с демократичното несъгласие, научени от един и същи източник.

Премиерът ни Пламен Орешарски и Виктор Янукович дори седяха на една маса в Сочи, символично и публично запечатвайки своето срамно политическо родство.
Слушайки жестоката пропаганда, която се лее от официалните украински източници, получавам гадното усещане за дежа ву. Правителствата като нашите са осъзнали, че ако инакомислещите отказват да се уморят, плащаш на няколко тестостеронови провокатора, за да започнат свада или две, а междувременно се уверяваш, че полицията ще превиши правомощията си, за да противодейства и на мирните протестиращи. След това се позоваваш на някаква извънредна ситуация и им даваш това право.

Точно както Янукович, по време на летните протести в България и Орешарски нарече хиляди протестиращи мъже, жени и деца „екстремисти” и сметна, че това оправдава присъствието на десетки хиляди жандармеристи, които да потушат бунта.

Разбира се, няма база за сравнение в мащаба на събитията – Киев потъна в пламъци и украинците демонстрираха много повече твърдост, социална отговорност и хладнокръвие от нас.

Вашето е изпитание чрез огън, нашето е упражнение на отчаянието. Вашите барикади устояха, нашите – не.

И двата пъти светът гледаше и клатеше глава с неодобрение. Западните медии авторитетно спореха дали Украйна е разделена страна, сякаш е възможно да има страна без политически и културни различия в наши дни. Казаха същото за България, за Босна и Херцеговина. С това се обясняваше всичко. Така ще бъде и с всяка друга страна, гравитирала около СССР, която се опитва да намери своя път.

Не обръщай внимание. Не сте сами, имате вяра и интернет. Не агонизирайте под натиска на мълчаливото мнозинство, както направихме ние. Игнорирайте отекващите любовни песни към СССР, които се чуват от ъглите. Най-лошото, което можете да причините на бандитите, е да им покажете колко незначителни са техните идеи.

Живеем в странен свят с малко логика в него, Тимур. Не си ли забелязал? Всяко протестно движение в днешно време веднага се заклеймява като непредставително, сякаш това е недостатък. Ако беше представително, широко подкрепяно и основаващо се на консенсус, нямаше да има протести, нали? Протестиращите навсякъде по презумпция са малцинство докато не успеят. Ще ми се светът да помнеше това, а ти?

Ето ни и нас – два изтощени източноевропейски нации, похитени като самолети, принудени да сменят курса. И се осмеляват да ви наричат терористи! Тимур, те ни „отвлякоха”, защото мислят, че може да им се размине. Гледали са на нас като на мъртъвци много пъти по-рано.

Бъдещето изглежда мрачно, млади мой приятелю. Изглеждаше мрачно за нашите родители, които на всеки няколко години минават през своето „кръщение” с пламъци, палки, коктейли „Молотов” , репресии, лъжи и мизерия. Бъдещето изглежда мрачно и за нашите деца, ако ги отгледаме в този свят, където нашият район сякаш марширува в кръг, все по-сам и отчаян.

Човек би си казал, че не искаме много. Ако не можем да бъдем независими, както историята е доказала много пъти, не може ли поне да ни бъде позволено да изберем зависимостите си? Не можем ли да спрем унижението да ни управляват престъпници? Можем ли, поне веднъж, да получим вниманието и пълната подкрепа от Европейската цивилизация?

Наречи ме глупава, Тимур, но мисля, че можем. Знаеш клишето – „Свободата принадлежи на смелите”. Знаеш ли какво? Независимо какво стане на #Euromaidan и #ДАНСwithMe, свободата е наша, защото я поискахме. Дръж се! Облечи се топло и остани жив! Искам да те видя как държиш сметка на европейските политици отново. Скоро.