Здравето на българите се влошава, достъпът до качествено лечение е все по-ограничен, цената му е прекалено солена, а в същото време страната ни оглавява класациите по брой болници и хоспитализации. Това се посочва в анализ на Световната банка, цитиран в утрешния брой на в.Сега.
Преди около 30 години продължителността на живота у нас е била с 3 години по-ниска от тази в 15-те западни членки на ЕС и с 2 години по-голяма от тази в Унгария. Понастоящем разликата в продължителността на живота между България и старите страни от ЕС е почти 8 години, а в Унгария вече живеят по-дълго, отколкото тук.
Средно хората у нас в момента живеят по 74.5 години.
Картината е особено лоша и при най-често срещаните хронични заболявания и причини за смъртност - сърдечно-съдовите болести. Смъртността от тези диагнози при българите под 64 г., т.е. в работоспособна възраст, е по-висока в момента в сравнение с 80-те години, докато в останалите страни в Европа тя е спаднала.
През 2010 г. у нас от сърдечно-съдови болести са починали 5 пъти повече хора под 64 г. в сравнение с ЕС и 65% повече, отколкото в съседните на България страни.
За сметка на това, здравната ни система е крайно неефикасна, отбелязват експертите на Световната банка. Тя е прекалено ориентирана към скъпо лечение в болниците, а по-икономичните първични, доболнични грижи и профилактиката не се използват оптимално. В ЕС единствено в Румъния има толкова лошо покритие с профилактични грижи.
Броят на хоспитализациите обаче е скочил с цели 65% от 2000 до 2010 г., докато същият показател в ЕС или остава непроменен за десетилетието, или намалява. През 2011 г. всеки четвърти българин е лежал в болница. У нас се падат 4.6 болници на 100 000 души, докато в ЕС те са 2.7.
Трите най-натоварени болници у нас изписват по 95 пациенти на ден, докато 103 лечебни заведения изписват максимум 5 души на ден. Така се дублират структури и се затрудняват икономиите, отбелязват от СБ.
Парите, които у нас се отделят за здравеопазване, съвсем не са толкова малко, но тук акцентът е върху личните разходи на гражданите.
България отделя над средните разходи за тази система в сравнение с другите страни от региона, като дори публичните разходи са около средните за Балканите, а преките плащания от джоба на хората са близо половината от общите разходи.
Три четвърти от платените пряко от населението пари са за лекарства. През 2000 г. българите са плащали от джоба си 27 на сто от всички разходи за здраве, т.е. за 10 г. ръстът е почти двоен.
България е далеч от препоръките на Световната здравна организация, според които, за да има адекватна финансова защита за населението, то не бива да поема пряко повече от 15-20 на сто от плащанията в здравния сектор. Над 4 на сто от населението обеднява всяка година заради високите лични разходи за здраве, отбелязва анализът.