В общоселски празник се превърна славният юбилей на дядо Петко от Столетово. Появил се на бял свят през далечната 1915 г. Век по-късно, рождения му ден празнува цялото село.
Не е вярвал, че ще стане столетник, „защото животът върви като лента. Днес едно, заран друго. И така дните се изминават”
Синът му Тодор се е научил от него на трудолюбие: „Останал сирак на 6-7 месеца, той още от малък е чиракувал и е изхранвал майка си и семейството си. И това, което се уча през тези години е именно това трудолюбие”.
Бай Петко е първият столетник в село Столетово. Казва, че е истински късмет да доживее достолепната възраст. Не спазва режим и от време на време си позволява една малка ракийка или чаша вино.
„Човек се износва - както се износва всяко същество, така се износвам и аз. Де крака, де глава - ето очите не видат. Аз гледам тебе, ама чувам ти гласа само. И така съм се износил, че съм стигнал до 100 години”, разказва Петков.
Столетникът живее със сина си. Радва се на четирите си внучки, но не може да запомни правнуците – „9 ли са, 10 ли са”.
Цял живот е работил като магазинер. В Столетово го знаят като скромен, добър и работлив човек. Старецът обича да стои на пейката пред къщата си и чака пролетта, за да прекопае малката си градинка.
Най-хубавите години са в младостта му. „За мен беше преди по-хубаво преди 9-ти. Защото имаше всичко, лятно време по къра беше пълно с добитъци. Мляко има, овци. А сега не можеш да си вземеш нищо”, казва Петко.
Рецепта за дълголетие няма, но казва, че най-важно е да помагаш на хората. В какво вярва? „Вярвам в някаква сила. Господ ли ще е, Исус Христос ли ще е, не знам. Има някаква сила, която движи човека. Аз когато лягам вечерно време, обезателно ще се прекръстя. Ако забравя - ставам от леглото да се прекръстя и пак лягам”.
Най-важният урок: „Да помагаш на хората. Ако хвърлиш зад себе си, ще намериш пред себе си. Ако дадеш помощ на някого, ще я намериш от друго място”.
