Есенният политически сезон започна със серия от пукнатини по доскоро монолитната фасада на ГЕРБ, регистрират социолозите. Септемврийско изследване отбелязва значими промени на обществените нагласи по отношение както на правителството, така и персонално на неговия ръководител Бойко Борисов.

Данните от проучване на „Алфа рисърч” показват скок от 12% в негативните нагласи на българите спрямо кабинета. И това само за период от едно тримесечие. За пръв път от мандата на ГЕРБ почти всеки втори българин (45 на сто) е декларирал отрицателно отношение към дейността на премиера и министрите. Така привържениците на управлението спадат до 18%, отчитат от агенцията.

И още едно явление без прецедент - за пръв път през септември недоверието към Бойко Борисов е по-голямо от доверието. Съотношението е 37 към 32 на сто.

Сривът в рейтинга обхваща и почти всички министри. От всички политики на кабинета само инфраструктурната печели симпатиите на мнозинството от българите (60 на сто). От своя страна Лиляна Павлова е единственият министър, еднозначно определян от общественото мнение като успял. От януари до септември тя трупа всяко тримесечие по 10% ръст в одобрението си и в момента е най-харесваният политик на ГЕРБ с 31,3 на сто подкрепа.

Външният министър Николай Младенов и колегата му, отговарящ за еврофондовете Томислав Дончев са другите двама членове на правителството, които имат по-значим позитивен баланс в оценките за дейността си, макар и на по-ниски нива – съответно 6,9 и 5,8 на сто.

Девет от дванайсетте ключови политики на правителството се определят като неуспешни. Над 70% са недоволните от икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката.

Влошават се оценките за бизнес-средата. Делът на хората, според които в страната се налагат такива правила за правене на бизнес, които дават шанс само на близки до властта кръгове и фирми, нараства до 67%.

Спадът на доверието към ГЕРБ води до поредната вълна на разочарование от политиката и политиците, е един от изводите на „Алфа рисърч”. Намалява желанието за гласуване, нараства несигурността в избора. Свиват се твърдите ядра на всички традиционни партии. Вотът започва да се определя във все по-голяма степен от конюнктурни и извънполитически фактори, коментират резултатите от проучването от агенцията.