В смутните времена, в които живеем, всеки ден се случва нещо ново, абсурдно и шокиращо на квадрат, което само да напомни с колко години в секунда се връщаме назад във времето.

Плакатът „Смърт на бежанците“, разпънат на трибуните по време на мача от „А“ групата Левски- Пирин (Гоце Делчев) може да бъде разглеждан по два начина - небрежният ще свърже това с поредната глупост от хаотичния и без това пейзаж на българската действителност. По-задълбоченият ще достигне до заключението, че все повече, все по-кресливи и все по-тъпи стават опитите да ни се натрапи поредният конфликт за наша сметка.

Атаката над 20- годишна продавачка Виктория Христова в София отключи публично една досега обществена тайна - че много хора се опитват да отвлекат истински важните теми от страната и да ги заместят с неграмотен шовинизъм. А мнозинството от хората са толкова в страни от въпроса, че де факто легитимират псевдо-националистическите провокации. Още по-удобно за провокаторите, защото те имат начини как да натрапват нелепите си намерения. А думите днес, са намерение за утре, които често стават акт в другиден.

Едва ли е далеч от мисълта, че по-голямата част от бежанците у нас със сигурност предпочитат въобще да не бяха чували за България. Не може да очакват нищо повече от държава, която третира собствените си граждани по подобен начин, така че може би просто лошият им късмет е бил двоен с идването им тук. Само че, тук те са перфектната маша за хора без работа, които опитват да наместят в обществото едни дефектни идеи от един свят, който се опитва да възкръсне. Наченки на това имаше в Гърция с „Нова зора“, но там абсурдът премина всички граници и държавата се намеси.

Тук държавата трудно ще се намеси, защото бежанците и тукашните супер-бежанци: малцинствата са удобна PR карта, която да се разиграва в медийното пространство. Те са чудесна платформа за демагогия от определени парламентарно представени политически партии, за които българските турци вече са дразнител извън употреба.

От МВР вече издирват обвиняем за убийството - 20-годишен алжирец. Сега е ред на правосъдието да се изкаже по въпроса дали е виновен или не. Дотук казусът приключва - алжирец или българин, ако е виновен, трябва да си понесе наказанието. Но това няма нищо общо с призивите за саморазправа с бежанците. Особено от страна на хора, с които полицаите се бият преди, по време и след края на мачовете от вътрешното първенство.

В този смисъл, трябва да е ясно - надписът „Смърт за сирийците!” от подлеза до Шератон има за цел да есхумира псевдо-националистическите партии и движения с помощта на агитките. Всяко премълчаване по въпроса само бетонира като лозунг липсата на смисъл в посланието.

Сравнението може и да е силно, но все пак – Хитлер и Сталин не са са превзели политиката, защото са били толкова подкрепяни, а защото са били много подценявани. Нашият проблем е защо нашата държава ни третира като бежанци и wanna-be - емигранти, а не дали да избием бежанците, защото разни болни мозъци не могат да измислят нищо по-добро за нашия просперитет и сигурност.

Проблемът с тия болни мозъци е, че ако не срещнат отпор и станат повече, след евреите/бежанците обикновено следват несъгласните.