Румънската общност в България се оплаква от липсата на възможност да изучава родния си език в училищата у нас, пише вестник „Ромъния либера", цитиран от БТА.

Представителите на тази етническа група са написали отворено писмо, адресирано до властите в София, Букурещ и европейските институции, чрез което искат учениците в Северна България да имат възможност да учат майчиния си език в училищата.

Всекидневникът отбелязва, че според последното преброяване на населението в България от 2011 г. едва 3598 граждани са се обявили за власи, 866 са заявили, че са румънци, 5454 души са посочили румънския език като майчин, а 1815 са заявили, че майчиният им език е влашки. Представителите на румънската общност обаче поставят под съмнение верността на тези данни и се оплакват от различни нередности при извършването на преброяването, посочва „Ромъния либера".

Според председателя на Националната фондация за румънците от цял свят Еуджен Попеску, в България живеят между 150 000 и 170 000 румънци. По думите му, румънците в България нямат същите права като българите в Румъния - училище, в което се преподава български език, финансиране на български културни списания от румънската държава, църковна служба на български език, както и представител на българското малцинство в румънския парламент.

„Искам да ви попитам колко дава българската държава? Нищо,” подчерта той в обръщение към представители на румънската общност в България, събрани на фолклорен фестивал във видинското село Раброво. Според неговото мнение румънската държава трябва да подходи по-твърдо към този проблем, включително на нивото на Европейския съюз.

Изданието цитира и интервю на председателя на Съюза на етническите румънци в България Иво Георгиев за агенция „Аджерпрес”, в което той отбелязва, че румънският език не присъства в програмата на нито едно училище в северната част на България.

Според неговото мнение това противоречи на всички международни споразумения, ратифицирани от България. Георгиев твърди, че съществува неофициална забрана в българските училища да се учи румънски.

Темата за учебниците по майчин език в българските училища влезе в дневния ред заради изказване на новия министър на младежта и спорта Марияна Георгиева. По време на предизборен митинг на ДПС Георгиева заяви, че е повярвала в политиката на партията за образованието и ще работи за това „редом с учебниците по български език децата да имат и учебник по майчин език.”

Образователният министър Анелия Клисарова обаче беше категорична, че не се предвиждат изменения в закона от 1991 г., който разделя образователната подготовка на задължителна и избирателна. „Във втората влиза майчиния език и това не е само турски,” каза тя.