Остарели рентгени в българските болници. Заради липса на пари, едва 30 % от апаратурата е подновена през последните 4 години.
Преди три месеца, единият от рентгените в Мездренската болница, е спрян от работа. Монтиран през далечната 1987 година, апаратът няма устройство, което да мери облъчването. Другият апарат е по-нов, но и той е на 20 години и е купен втора ръка, защото за чисто нов пари няма.
„В момента не можем да изследваме стомах, черва, не можем да изследваме чуждите тела, попаднали в организма”, каза началникът на Отделение по образна диагностика в МБАЛ Мездра д-р Николай Баев.
Затова пациентите са принудени да ходят за подробни изследвания в по - големите градове.
В момента у нас има общо 2500 апарата за образна диагностика. В това число влизат рентгените, мамографите, ангиографи, томографите и апарати за зъбни снимки. Всички те подлежат на инспекция от Националния център по радиационна защита.
„Контролът на апаратите за образна диагностика е задължителен при тяхното пускане. И след това поне един път всяка година. Правят се измервания, които имат отношение както към радиационната безопасност, така и към медицинското качество на образите, които тази апаратура произвежда”, каза проф. Радостина Георгиева, директор на Националния център по радиобилогия и радиационна защита към МЗ.
В крайна сметка, макар и стари, рентгените се оказват безопасни. Поне от гледна точка на вредните лъчения. Иначе проблемът е голям. Снимките не са достатъчно качествени за точна диагноза.
„Безспорно новата дигитална апаратура за образна диагностика дава огромни предимства на нас, образните диагностици за прецизно и по-качествено интерпретиране на изображенията, по навременни и по-точни диагнози в сравнение с по-старата рентгенова апаратура, каза д-р Иво Гергов,ординатор в отделението по образна диагностика в Онкологичната болница.
По международни стандарти, медицинската апаратура се смята за остаряла след 7 години употреба.
