80 милиона ще дойдат от Европа за ромски проекти до 2020 г. Според социалния министър Бисер Петков това трябва да подобри живота на почти 12 хиляди роми.
Парите ще са за общините, а проектите им трябва да осигуряват работа или по-добър достъп до здравни и социални услуги.
Какво ще се случва?
"В самата програма е заложено, че задължително всеки проект трябва да има на първо място партньор местен бизнес, защото едно от направленията е заетост”, обяснява зам.-председателят на център „Амалипе” Теодора Крумова.
Даниела Христова е директор на училището в лясковското село Джулюница от 6 години. Започва с програмата за намаляване на отпадането на ромските деца. Така сформират училищен парламент и родителски кръг, основно от малцинствата.
„Там, където децата играят на такива зелени училища, лагери, там се случва именно интеграцията. Защото децата са си деца и когато си играят те не се интересуват кой от каква произход, социален статус”, категорична е тя.
До момента 78 общини са кандидатствали. Одобрени са 52 общини
Да не стане като миналия път
Критиците на идеята припомнят за "Декадата на ромското включване", което би трябвало отдавна да е приключило. Международният 100годишен проект започна през 2005 г. със заявката ромите да бъдат интегрирани до 2015.
Какво точно резултати са постигнати днес е трудно да проверим. Дори официалният сайт на декадата вече е на йероглифи – регистрацията на домейна е изтекла, никой не я е подновил и на адреса са се „нанесли” китайски спамъри.
„Аз съм сигурен, че много от така наречените НПО-та които са прибирали пари по декадата вече или не съществуват или някои техни лидери водят доста охолен начин на живот. Ако сметката е вярна за тези 80 милиона излиза, че ние ще похарчим за 11600 цигани по над 6 хиляди лева на калпак”, коментира Карлос Контрера от ВМРО.